Романът „Животът и приключенията на Джак Енгъл”, от който Уолт Уитман се отрича веднага след като го написва, вече е в България. През 2019-а се навършват 200 години от рождението на великия поет и автор на „Тревни листа” и амбициозното издателство „Лист” подготвя отбелязването на юбилея с превода на Стефан Радев.
Великият поет на Америка публикува творбата си анонимно в шест броя на „Ню Йорк Таймс” през 1852-а. По онова време е на 33 години и след като прибира хонорара за историята замълчава завинаги за нея. Чак през 1882-а ще коментира лаконично по-ранните си работи „Искреното ми желание бе всички тези груби и хлапашки неща тихо да потънат в забвение“.
Така и се случва – в продължение на 150 години прашинките на забравата се трупат върху произведението. С едно откритие между стари листа от книгите обаче докторантът от Хюстънския университет Закари Търпин размества пластовете в американската и световната литература. Този изследовател от дълго време работи с текстовете и документите на Уитман и в една бележка на автора вижда името „Джак Енгъл”. По-късно, ровейки се в броевете на нюйоркския „Таймс” от 1852-а, попада на реклама на четивото „Животът и приключенията на Джак Енгъл”. Умът му веднага прави връзката и Уитман вече не е в анонимност. През 2017-а всичките шест части на романа са публикувани в университетския вестник „Уолт Уитман Куотърли Ривю“.
Сюжетът на романа се завърта около младия Джак Енгъл, постъпил в адвокатска кантора, за да учи занаят. Скоро обаче той се натъква на поредица събития, които разкриват коварството на работодателя му и злоупотребите със служебното му положение. Защитникът на правото плете козни срещу невинната си повереница Марта, останала сираче. В този момент Джак ще е единственият защитник на момичето.
Накратко историята е градска мистерия, наситена с алчност, приключения и тънка ирония. Редакторът на българското издание на романа Преслав Ганев припомня, че в нея е залегнал истински факт от живота на Уитман: бащата на писателя също е бил измамен от нюйоркски адвокат.
А Стефан Радев - преводачът на „Животът и приключенията на Джак Енгъл”, отбелязва: „Този текст е и семето, и черната земя, родили по-късно „Тревни листа“. Според по-задълбочените познавачи на Уитман това е книга работилница, в която авторът експериментира с езика, за да го овладее по-добре. А кой би искал да покаже мръсния тезгях наместо облите, уханни хлябове? Едва ли черните и жълти хълмове на есента са по-представителни за природата от тучните пасища с тревни листа… (или стръкчета трева, но при кого другиго всички варианти могат да бъдат верни, ако не при Уитман). Те са само предшественици на появилите се три години по-късно стихове. Познавачите откриват улики, че образите в поетичната книга са могли да имат същата съдба да се превърнат в разкази, подобно на тези тук.”.
Добави коментар