Изложбата „Богатството на българските народни носии“ на пловдивския Регионален етнографски музей започва гостуване в Националния музей на Княжество Лихтенщайн в гр. Вадуц от 7 до 27 май 2018 година. Изложбата е представителна извадка на български носии и накити от епохата на Възраждането. Този микросвят с неговите послания и закодирани фрази е почти непознат за европееца. Целта е да се покаже многообразието на традиционната българска култура, която от една страна запазва местната специфика, а от друга – възприема влиянията, идващи от Западна Европа и Изтока.
В доиндустриалните общества облеклото има и етнична функция. Чрез материята, цвета, кройката и украсата, то показва националността, местожителството, пола, възрастта, семейното положение, занятието, социалната принадлежност и вероизповеданието на този, който го носи. В народната култура то се възприема като двойник на човека. Името на традиционното облекло е носия, т.е. носи се на тялото. Празничното облекло се нарича премяна и е с подчертано обреден характер, затова се слага при всяко ново „начало“ – кръщене, преминаване от детство в моминство, женитба или при потегляне за „оня свят“.
Облеклото и украсите по него, представляват символична граница между тялото и външния свят. Някои от неговите елементи, наследени от старинната носия, като риза, пояс, престилка и забрадка, както и накитите носени с тях, имат апотропейни функции.
След завладяването на българските земи от османците настъпва промяна в традициите и културата на населението. Костюмът с украсите към него вече не са онзи социален разделител, който показва статуса на притежателя си, а са по-скоро белег на национална идентификация и заявка за етническа и религиозна принадлежност.
Изложбата на Регионален етнографски музей – Пловдив се организира със съдействието на Посолството на Република България в Конфедерация Швейцария по повод Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Добави коментар