Животът на ултрамаратонеца Красимир Георгиев е пълен с превратности и смели ходове. Той казва, че ако мечтите ти не те плашат, не са достатъчно големи. Живял е 20 години извън България, завършил е Психология в Англия, работи около 5 години с хора, жертви на насилие, спял е нощи наред в джип по парковете на Англия, посягал е към кофите за боклук, за да стигне до десетките успешни ултрамаратони и да ни накара да се гордеем с него. Той е първият българин, завършил успешно най-тежкия маратон в света- този в Долината на смъртта. Срещал се е с племето на масаите в Африка, бягал е в пустинята Сахара и на Северния полярен кръг. Застава зад редица благотворителни каузи, като два от проектите са 36 и 55-часово бягане на пътека в помощ на деца, преборили рака. Повече за наркотиците и промяната, за състезанията и мечтите може да прочетете в интервюто му пред нашия екип.
1. Опиши се с 5 думи.
- Любопитен, луд, дисциплиниран, малко арогантен, емоционален.
2. Как се запали по бягането?
- В началото исках да си хвана гадже и да отслабна. Пушех, пиех, взимах дрога. И изведнъж, на 30-годишна възраст, се замислих, беше ми омръзнало. Правех го не защото ми е кеф, а по задължение. Просто отидох във фитнеса и исках да се чувствам по-добре. Усещах промяна в положителна насока и си казах, че щом мога да правя това, мога да направя и много други неща. Така се запалих по бягането.
3. Кое е най-неприятното ти преживяване по време на маратон?
- Зад полярния кръг беше най-страшно. Бях си взел екипировка на много високо ниво, но нямах опит да се оправям на такова място. Там беше -55 градуса. В палатката, в която спиш е - 25. Преди състезанието ти дават GPS координати и ти казват, че ще се видите след около 10 дена. Бях сам-самичък. Един ден ми замръзнаха ръцете, не успях да се закопчая, панирах се, но си казах, че няма кой да ми помогне и трябва да се оправя сам. Научаваш всичко на момента.
4. Какво запомни от срещата ти с масаите? Какви хора са те?
- Масаите са ловци, готино племе и много високи. Имат изключително богата история. Бях отседнал в Нгоронгоро, където е като кратер на вулкан. Хората влизат там, но до вечерта трябва да излязат, тъй като е резерват. А масаите живеят там. Малките масаи пасат крави с часове наред. Има лъвове на 50 м от тях и не ги закачат. Живеят в пълна хармония с животните. Липсва ми Танзания, бих отишъл пак.
5. Какво най-много те впечатли в Камбоджа?
- Толкова са бедни тези хора, но пък толкова мили и невинни. Разхождах се по улицата, видях едно семейство си готвеше отвън, отидох, дадох им 10 долара, а за тях това са много пари, питах ги дали мога да обядвам с тях. Дадоха ми да ям каквото имат. Хората там са винаги готови да ти помогнат.
6. Как се тича на +50 градуса?
- Бях на 13, когато гледах репортаж за състезанието в Сахара и реших, че искам да отида и аз. Около 250 км е и продължава 6 дена. Носиш си абсолютно всичко, дават ти единствено по 9 литра вода на ден. Имахме и сигнални ракети, ако стане нещо, да могат да те открият. Ужасно е да тичаш на + 50 градуса. Пясъкът е страшно горещ, носиш тежка раница, всичко около теб пари. Имаше едно момиче, французойка, което го глобиха, защото се изкъпа с водата, нямаше какво да пие и поиска още, а нямахме това право. Ставаш сутрин към 6 часа, закусваш дехидратирана храна, която си носиш. Например зърнена закуска, която е сготвена, изсушена и замразена, за да е по-лека за пренасяне. Носиш си едно малко котлонче, в което това се вари, става на каша и го ядеш. В една палатка спим по 8 човека. Няма срам, не оглеждаш другите, гледаш да оживееш. Накрая на състезанието имаше концерт в пустинята за всички, които го завършат.
7. В кои кътчета на света още си тичал?
- В Англия повече съм тичал, в Бейрут, Мароко, Северна Америка, на доста места в Азия, Норвегия, Швеция, Финландия.
8. Кой е най-дългият ти пробег досега?
- Зад полярния кръг. Трябваше да мина около 400 км, но не успях да завърша, тъй като 100 км преди финала си изкълчих коляното. Но тези 300 км не се забравят, беше доста тегаво.
9. Ще те върна към един период, след който настъпва промяна в живота ти. Тогава, когато си живял в Англия и алкохолът, вредната храна и наркотиците са били част от теб. Как е протичал един твой ден тогава?
- Работех по ресторанти, прекарвах цял ден в кухнята. В 23 часа вечер затваряхме, около 22 ч. обаче взимахме наркотици, за да се подготвим за нощните партита. Прибирах се на сутринта, по пътя срещах готини и усмихнати хора, които тръгват за работа, а аз се чувствах ужасно, мразех се. Някои хора взимат наркотици, за да избягат от нещо. Аз обаче ги взимах за купона. Никога не съм бил пристрастен. През 1993-4 г. в Лондон ''валеше'' кокаин, беше ''модерно'' и всеки ставаше част от това. Общо взето работа, алкохол, дрога и купони по цяла нощ.
10. Как се срещна с френския готвач Уилям и с какво той ти помогна?
- Запознахме се в един бар в Англия, той не знаеше много английски, аз пък френски. Казвахме си ''наздраве'', започнахме да си говорим за храна и ме запали по готвенето. Работех с хора, жертви на насилие 4-5 години в Англия и разбрах, че това не е за мен. Преживявах всичко и Уилям се появи в точния момент. Аз не можех да направя едни яйца. Започнах работа в ресторанта при него, майка ми дори се шегуваше, че ще отровя някой. Първоначално белех картофи и ми харесваше, че мога да правя нещо с ръцете си и то да се получава.
11. Какво готвиш най-добре?
- Мога да готвя всичко. Привърженик съм на постната храна. Нещото, което напоследък си правя е печен карфиол, пълнен например с кашкавал и бекон.
12. Коя е най-странната храна, която си опитвал и къде?
- В Камбоджа преди пилето да се излюпи варят яйцето дълго време, след което ядеш нещо средно между пилешко или патешко, зависи от яйцето, и варено яйце.
13. Коя е следващата цел, която си поставяш?
- През март ще се състезавам в един тунел в Англия, който е дълъг около 1600 метра и трябва да изтичаш около 370 км за 55 часа.
14. Коя е най-голямата ти мечта?
- Да прекося Антарктида с шейна.
15. А извън бягането?
- Искам да мотивирам повече млади да си гонят целите, да са дисциплинирани и да правят това, което искат.
16. След 20 години в чужбина кое те накара да се завърнеш отново в България?
- Дойдох в България и видях едни надъхани млади хора, които ме мотивираха. Искам да променя ролевите им модели, защото не искам да гледат Криско, а хора като Боян Петров.
17. Ако не съществуваше бягането, кое е другото нещо, на което би посветил живота си?
- Бягането е такава част от мен, че не мога да си представя какво бих правил без него. Може би отново ще е свързано с това човек да се предизвика. Не си представям да стоя и да работя в офис, аз съм активен и трябва постоянно да правя нещо.
18. Коя среща в живота ти няма да забравиш никога?
- Тази с Уилям и с персоналния ми треньор, който е в Англия и ми помогна много да тръгна по пътя към промяната.
19. Успя ли да откриеш себе си?
- Засега да, но винаги ще търся нещо и ще дълбая в себе си. Бях перфектният емигрант, никога не съм предполагал, че ще се върна в България, нямах причина. В момента се чувствам много добре.
20. Какво е твоето мото?
- Да съм свободен и да правя това, което искам.
Добави коментар