Коктейл след изложба в Националната художествена галерия предизвика вълна от недоволство в социалните мрежи. Повод за скандала стана разпространен в социалните мрежи клип, който показва пиршество с маси, отрупани с месо, оформено в различни женски фигури. Събитието е било замислено като пърформанс от авторката си Михаела Дановска, по-известна с псевдонима си Ода Жон. Мнозина обаче видяха в него единствено лош вкус.
„Знаехме за това. Авторката ни представи своята идея. Тя назова пърформанса като „вечеря натюрморт”. Телата не са само женски, има и мъжки. Мисля, че посланието в живописта на Ода Жон е това, че отнасяме към хората като към обекти за употреба. Тя визуализира това и на коктейла. Най-печалното е, че той се прочу повече от изложбата”, каза пред Нова телевизия директорът на Националната галерия Яра Бубнова.
По нейните думи този, който не е видял изложбата, няма как да интерпретира коктейла правилно. Според нея художничката е утвърдено име в изкуството, с много изложби. Директорът заяви, че съвременното изкуство е по-различно от това, с което е свикнало обществото.
„Тази зала се използва специално за подобни събития. Коктейлът беше част от откриването на изложбата на Ода Жон. Неслучайно тя го нарича „натюрморт вечеря". Художничката работи в духа на метафоричния сюрреализъм. Така беше организирана и самата вечеря”, коментира кураторът на изложбата Надежда Джакова.
Картините на художничката ще бъдат в Националната галерия до 13 януари.
Сред малцината, които не посрещнаха новината за тази вечеря с гняв, бе изкуствоведката Диана Попова, която публикува следния коментар:
„Чета коментарите тук и много се забавлявам, признавам си. Не сте били, не знаете за какво става дума, но възмущение да пада, нали. То и аз не знам в конкретния случай, а и още не съм гледала изложбата, но пък знам достатъчно за изкуството и за изкуството на пърформанса, за да се замисля поне малко, преди да плюя.
Преди 20 години в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София имаше голяма изложба на „Флуксус“ – авангардно движение от 1960-те години, което тръгва от Европа, а в американския му клон е Йоко Оно например – име, което би трябвало да ви говори нещо. А може би и Джон Кейдж ви говори нещо, но не съм сигурна. В изложбата имаше възстановки на пърформанси на Бен Патерсън, единият от които – „Тристан и Изолда“ – е гола жива девойка на маса, покрита със сметана и ориз, от която публиката яде с китайски пръчици. Разбира се, и през 1998-а това предизвика скандал, но по-скромен, доколкото още нямаше Гугъл и Фейсбук. Но пък за изминалите 20 години нашата публика можеше да научи поне това, че когато пърформанс се прави в галерия, той се явява изкуство. Дали е качествен или не, е отделен въпрос. Но се обсъжда изкуство. А не например салата с „Обесването на Левски“, за която може би си спомняте, но все пак да припомня тук съставките“.
Добави коментар