Често ни питат дали сме част от тази или онази консервативна формация. Напоследък консерватизмът е доста популярен и може да видите консервативни идеи в почти всяка българска партия, дори и в най-либералната. Нашата цел не е да слагаме етикети или да издаваме сертификат за коректен консерватор, нашата цел е да обясним каква е консервативната идеология, какво е дясно в политиката и как то може да бъде приложено на практика. Виждаме, че за година и половина успяхме да постигнем доста, а нашите идеи, тези и теми навлизат все повече в дневния ред на обществото.
Около това заключение се обединиха участниците в дискусията, с която бе представен първият по рода си в България „Годишникъ“ на консервативната мисъл. Инициативата е дело на платформата „Консерваторъ“, а главен редактор е Николай Облаков - маркетинг мениджър с опит в редица български и чужди компании. Той поясни, че изданието съдържа 25 текста от 21 млади български автори, сред които е подбрал трима да представят трите основни стълба на консерватизма - християнските ценности, патриотизма и частната инициатива.
Кристиян Шкварек, автор на статията „Жаби ли са европейците“, обърна специално внимание на темата, свързана с масовата миграция към Европа през последните няколко десетилетия. „Нормалната миграция не бива да бъде подпомагана или мотивирана от изкуствени социални политики като комбинацията между отворени граници и голяма социална държава в определени западно-европейски общества. Това, което виждаме в момента, е комбинация от елементи на една идеология, която се опитва да наложи социална промяна по изкуствен път“, отбеляза Кристиян Шкварек и изрази мнение, че преселилите се хора не могат да бъдат интегрирани. Според него хората, които са предимно от ислямски общества и станат 20 – 40% от западно и северноевропейските общества, няма да бъдат асимилирани от местната култура и цивилизация, а обратното - те ще се опитат да асимилират местната култура и цивилизация в своята ислямска култура и цивилизация. „Желанието ни е християнска Европа да се запази такава“, отбеляза още Шкварек.
На свой ред, друг автор на "Годишникъ" - Тончо Краевски - обърна внимание, че в съвременния свят става все по-трудно съществуването на транснационални, технократични субекти, за които не е изяснено къде точно се намира суверенитетът, нито кой взима решенията. „Те се оказват неустойчиви на кризи и виждаме как в тази международна система, която досега се градеше на т.нар. сложна взаимосвързаност, все повече и повече мрежите отстъпват място на структурите. Струва ми се, че Европа изостава в този процес и че пред нея стои един фундаментален избор - дали тя да се превърне в някакъв класически суверенен субект или да изостави тази си битност.
В нормално функциониращите класически държави има суверенитет, който взема решенията, както в спокойна среда, така и при кризи. Той може да решава и изключенията“, каза Тончо Краевски и даде като пример гръцката криза от преди няколко години, при която нямаше кой да вземе решение за допускане на изключение. „Не беше предвидено какво да се направи и тогава се измисли ad hoc един нормативно непризнат конструкт, несъществуващо юридическо лице, наречено Тройката, който взе решение в тотален разрез с идеята за върховенството на правото, която се счита за голям фундамент на ЕС“, допълни още Краевски.
Друг автор в "Годишникъ" - Димитър Вучев - се фокусира върху българската икономика. Той отбеляза, че за да се подобри инвестиционният климат в България, трябва да се направят няколко неща – малка държава, ниски данъци, максимален стимул за бизнеса, но не стимули за конкретни компании, а реално работеща пазарна икономика. „Въпросът е какъв е инструментариумът, който се използва, за да може да се реализира всичко това. В момента България се намира в изключително адекватна позиция. Важно е да наблегнем на факта, че пирамидата тръгва отдолу нагоре, съответно трябва да има грамотност по темата и разбиране на икономическите процеси. Поетапното образоване на масата от хора е най-адекватният метод“, категоричен бе Вучев.
Леда Нечева, която работи по цялостната визия и бранд на "Годишникъ" и дясната платформа "Консерваторъ", поясни, че логото е инспирирано от Лъва на войнишкия мемориал. „Когато този паметник беше върнат на мястото си, си дадохме сметка, че няма нищо по-добро като символ на възраждащия се български консерватизъм в момента“, каза Леда Нечева.
999 изявени личности в България ще получат специалния брой на "Годишникъ". Сред тях са представители на политиката, медиите, бизнес, неправителствените организации, местната и националната власт, академичните и културните кръгове.
Добави коментар