Българската православна църква, Служба „Военна информация“ и Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР) отказват да предоставят списъците с лица, които законът изисква да бъдат проверени за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност.
Комисията по досиетата, която според закона е проверила и обявявала дали хората работят за Държавната сигурност от комунистическата епоха или за военното разузнаване на Българската армия, заяви, че трите институции са отказали да предоставят списъците, въпреки многото искания.
Докладът обхваща периода от 20 юли до 20 декември 2018-а година.
Преди седем години от проверката на комисията стана ясно, че мнозинството от членовете - 11 от 15 са от ръководния орган на Българската православна църква и са сътрудничили на Държавна сигурност. Оттогава редица членове на Светия синод са починали или в много малко случаи са се оттеглили. Новите и настоящите членове се подчиняват по закон да бъдат проверявани.
ДАР, по свое собствено описание, е “служба за сигурност, която получава, обработва, анализира и предоставя на държавното ръководство разузнаване, оценки, анализи и прогнози, свързани с националната сигурност, интереси и приоритети на Република България”. Както при военното разузнаване, служителите на ДАР, които подлежат на проверка, включват директора, заместник-директорите, ръководителите на дирекции и ръководителите на отдели.
От данните в доклада се вижда, че за втората половина на 2018-а година комисията по досиетата е обсъдила и приела 131 решения. Общо проверените граждани за принадлежност към комунистическите служби са 19 494. От тях точно 728 български граждани са се оказали с досие. Комисията е огласила имената и документите от Държавна сигурност на 475 души. Останалите 253 граждани с минало в тоталитарните служби не са обявени публично.
През април 2018-а година проучване установи, че около 61,4% от българите смятат, че хората, които са на ръководни постове, трябва да се проверят дали са работили за Държавната сигурност и военното разузнаване. Това е според проучване на Exacta Research Group, според което само 16% от анкетираните не вярват, че това е необходимо, а 22,6% не могат да преценят.
Добави коментар