Високата безработица и силната зависимост от вноса, корупцията и т.н. направиха от Йемен най-бедната държава на Арабския полуостров, още отпреди да започне войната на територията и. Близо 28 милиона граждани на тази нещастна държава живеят в условията на граждански войни още от началото на 60-те години на миналия век. Размириците не приключват 1968 след премахване на монархическата институция, а продължават и през 70-те, 80-те, 90-те. Сблъсъци има и в началото на ХХІ век, а днес полупрезидентската република нализа в петата си година на ожесточен конфликт, последица от Арабската пролет.
На територията на Йемен условно воюват двете главни разклонения на исляма - шиите и сунити. Първите смятат, че само потомците на зетя на Мохамед, Али, тълкуват правилно вярата, и само те могат да ръководят, а вторите - сунитите - вярват, че всеки, който спазва текстовете на Корана, може да познае вярата и съответно, ако има нужните качества - да ръководи. Разделението и конфликтите между двете основни течения продължава векове и навсякъде. В случая с Йемен, шиите са в северната част на държавата, известни са като хуси и са най-голямото малцинство. Тази близо една четвърт от гражданите е разглеждана като заплаха от правителството. Те са възприемани като "петата колона" на Иран. Репресиите и лошото отношение принудиха тези хора да тръгнат на юг с оръжие и през септември 2014 г. превзеха столицата Сана. Тогава те са в съюз с президента Али Абдула Салех. Подобни военни стълкновения има на няколко пъти и преди това, между 2001 и 2010 г.
През пролетта на 2015 г. докато Салех се лекува, изпълняващият длъжността президентът на Йемен, Хади, бяга в Саудитска Арабия и конфликтът навлиза в гореща фаза, която продължава и до днес. Саудитците повеждат голяма коалиция, която включва дори логистика и разузнаване от САЩ. Иран, от друга страна, не спира активно да въоръжава и обучава хусите. Последните печелят надмощие и превземат важния град Аден, чието пристанище се намира в кратера на спящ вулкан. Президентът Салех отново е на тяхна страна, но по-късно, когато те биват изтласкани, опитва да премине обратно към поддържаните от саудитците сили. Тази президентска маневра завършва трагично с убийството му през декември 2017 г., когато отново столицата пада в ръцете на хусите. Убиват го предишните му приятели.
Въздушните удари от страна на арабската коалиция, водена от Саудитска Арабия не закъсняват, а сухоземните сражения получават нов импулс. Политическата бъркотия е налице и опитите на ООН за завръщане на правителството в столицата и разоръжаването на хусите търпят неуспех. На юг отделни групи търсят спасение в независимост, което още повече нажежава обстановката. Не помага и фактът, че Йемен е дом на Ал Кайда и на бойци от Ислямска държава. Тяхното присъствие обяснява защо САЩ също нанасят удари с безпилотни самолети. Десетки хиляди са вече цивилните жертви. И това е само част от бедата.
Войната довежда до разруха на инфраструктурата и прекъсване на много основни услуги. Липсата на елементарни санитарни условия и чиста вода причиниха епидемия от холера. Засегнатите са милион граждани. Гладът, спътник на войната, също взима хиляди жертви. Наскоро още една опасност надвисна над изстрадалите граждани. Правителствените сили, с подкрепата на арабската коалиция, нападнаха пристанищния град на Червено море - Ходейда.
В градът живеят над 400 000 и е популярен в историята на съвременен Йемен с доставката през 1968 г. на голяма партида оръжия от СССР. Това е решаващо за победата на републиканската армия над монархическите сили. Впрочем още тогава между републиканските групировки избухват сражения. Отличава се един млад офицер, който по-късно става президент - споменатият по-горе Али Абдула Салех.
Днес Ходейда е единственият вход за международна помощ, поради наложената блокада от Саудитска Арабия. Краят на сраженията бе поставен от постигнато примирие на преговори в Швеция, но дали и колко ще се задържи то, не е ясно. Престрелки избухват постоянно, а наскоро от куршум бе ударен брониран автомобил от конвой на мисия на ООН. Територията на Йемен, люлката на няколко древни цивилизации, тези дни се е залюляла към голяма хуманитарна катастрофа.
Добави коментар