На 28 януари 2019 г. президентът Румен Радев даде отчет по повод втората година от встъпването си длъжност. Речта му не беше просто реч, нито имаше отчетен характер.
Тя се превърна в еманация на нападките, фалшивите новини, недоказаните твърдения, изричани oт човек, който явно или е много сърдит на света, или живее в паралелна реалност, коментира vevesti.
Никой не казва, че всичко в България е перфектно. Както и всички други държави, така и нашата има проблеми. Сред тях и системни проблеми. Но икономиката на България не расте ли с над средното за Европа? Нямаме ли рекордно ниска безработица? Няма ли България нови и стабилни индустрии, които опровергават Корнелия Нинова /„Демокрацията ни отне много“ / и бляновете на БСП за „Химко“ във Враца и завода „Петко Енев“ в Стара Загора?
Ръст на учителски и лекарски заплати, по-голяма инфраструктурна мрежа от всякога и противно на твърденията на Радев – механизъм върху корупцията и съдебната система, който е пред затваряне с три приключени показателя по него на фона на унищожителна критика към Румъния… Който казва: „България има необратими успехи в борбата с корупцията и организираната престъпност“. И като институционален напредък, и като преки резултати.
Президентът говори за лобистко законодателство, лобистка ерозия. Може би има предвид себе си и своята позиция за „Грипен“? Тъй като интересен момент е, че няма държава, където „СААБ“ да не са изнесли изтребители и да не са били намесени в тежки лобистки и корупционни скандали. В Бразилия с дела срещу двама бивши президенти и едни милиони през лобистки фирми и фондации… Унгария, Чехия, Тайланд, Южна Африка… Как точно Радев е „убедил“ в последната седмица правителството на Огнян Герджиков да вземе решение за „Грипен“ досега никой не е излязъл да заяви.
Президентът говори за изборни манипулации. Да няма предвид неговия почитател Манол Генов от БСП? С обвинение в купуване на гласове. И как успя да спечели изборите при същите тези изборни манипулации?
Президентът говори за национално помирение, което не е „апел за индулгенция на виновните“. Колко пъти той почете паметта на жертвите на комунистическия режим? Колко пъти посети лагера в Белене? Така от кумова срама – да остави поне едно карамфилче. В БСП, въпреки напомнянето на Илиана Йотова, че и най-малкото движение срещу тази партия няма да му бъде простено, ще му простят.
Истината е, че президентът Радев не само сякаш живее в паралелна вселена. Той прекрачва границите на нашата вселена с такава сила, с каквато прекрачва гаранциите на Конституцията и правомощията на собствения си пост.
Започвайки от реплики като „Остава ви една седмица“ до „Не е въпросът дали ще има предсрочни избори, а кога“ и „Аз ще подкрепя политическа алтернатива“ не е нещо, което олицетворява единството на нацията, както пише в Конституцията. Нито пък поредният му ясно изразен и категоричен отказ от диалог с властта.
Това, извън дребнавата институционализирана злоба (облечена в мантия на власт), представлява пряко нарушение на мандата, който носи. Президентът е балансираща, обединителна фигура. Олицетворява единство, а не заемане на позиции на една или друга група в обществото. За него са гласували 2 милиона. Но и 2 милиона граждани са казали, че искат да ги управлява коалиция между ГЕРБ и Обединени патриоти. Кои 2 милиона имат по-голяма тежест тогава?
От мандата все пак има още години. И наистина може при някакви особени обстоятелства, при някакво нареждане на планетите или космическа каскада, президентът Радев една сутрин да се събуди и да реши, че вече няма да е Сърдитко Радко, а ще бъде президент на цялата българска нация.
Засега обаче изгледът към „Дондуков“ 1 очевидно му харесва повече. И колкото повече му харесва, толкова повече не му харесват управляващите.
Добави коментар