Хората идват и питат: Коя е къщата на Невена Коканова?
В Чомаци съм, в Габровския Балкан. Селото, което Невена избра за спасение от суетата. Днес то носи името Иглика. Място, свързано с нея завинаги. Тук довършвам новото допълнено издание на книгата за Невена Коканова.
Отскоро на каменната ограда, разделяща нейния свят от този на другите, е поставен красив дървен надпис: „Любим кът и гнездо на спасението на Невена Коканова“. Подарък от приятеля Дикран, съседа по къща.
Хората идват, спират, оставят цветя. Спомнят си Невена. Години любов, която продължава и след като стопанката я няма.
Невена продължава да е загадка и вълнение. Актриса, която публиката помни. Обичана жена. Баба, която не дочака своя внук.
Майка, която искаше всичко за своето момиче.
Невена обичаше да се прибира в себе си. Да стои в тишина, да се грижи за цветята или да храни животните. Чомаци беше мярката ѝ за нормалност. Дългите разходки из селото. Дърветата. Спомените и огънят, в който сама изгори писмата, снимките, една голяма част от живота си, когато се сбогуваше с него.
Как ли щяха да изглеждат очите, лицето, душата ѝ на 80 години?
Георги Тошев
ДРАМАТА „ТЮТЮН“
Историята по създаването на филма „Тютюн“ (1961) е драматична. В онези години наричат автора на романа Димитър Димов „еротик“ и „фройдист“. Притискан е от критиците да „пренапише“ героите в романа, да смекчи характерите.
На режисьора Никола Корабов се пада тежката задача да превърне 1500 страници в сценарий от 150. В началото той не предполага каква битка ще падне, за да може Ирина да бъде изиграна от Невена.
Проблемът се състои в това, че Художественият съвет на Кинематографията категорично отхвърля идеята, че тъкмо Коканова трябва да изиграе главната женска роля в екранизацията на „Тютюн“.
Спрягат се имена на актриси като Жени Божилова и Станка Занова.
„Имаше натиск от ЦК на БКП за други актриси. Освен телефонни обаждания, получавахме и заплашителни писма. За всички членове на съвета изборът на Коканова беше авантюра и огромен риск от провал“ – спомня си режисьорът Корабов. Той обаче продължава да вярва, че само Коканова може да пресъздаде образа на Ирина.
Противниците на Невена изтъкват аргумента, че тя не е професионална актриса, пък и не е от София. Намесват се завист, връзки, интриги, антипатии. Независимо от това доколко човек,
роден в провинцията, е подготвен за столицата, действителността винаги го слисва. Колко много хора се пилеят в това да мразят!
Големият град дава огромни възможности, но и може да те смачка. Отхвърлянето от страна на на един-единствен човек превръща всички останали в мравешка общност. Нищо не обединява
така, както завистта.
Невена е слаба и крехка, твърде млада за противоречивия образ на Ирина. Нима природата е нечестна с младостта? Девойката е част от зрялата жена. Тя се съдържа в нея. Така, както зрялата жена се усеща във всяко малко момиче.
НАМЕРЕНИЕ ЗА ЖЕНА
Красивата Невена е прекалено ясно намерение за жена. И това е достатъчно. Няма по-силна женственост от крехкостта.
Жена, сякаш все още несъбличана. Не притежава ли тя най-голямата власт!
„Не беше лесно от русолявото момиче, каквото беше тогава Невена – невисока, непредизвикателна, да се изгради на екрана гордата, непокорна и дръзко красива героиня“, разказва Корабов. За да променят невинното ѝ излъчване, режисьорът и художникът по костюмите вдигат Невена на високи токчета. Боядисват косата ѝ гарвановочерна. Походката на Коканова постепенно става грациозна. Невена се променя. Пред камерата застава сякаш друга, по-силна непозната.
В крайна сметка актьорът е проводник. Позволява да бъде обсебен от голям брой характери, ако талантът му е истински – както се случва при Невена. „Сякаш скулптирахме образа ѝ – добавя режисьорът. – Но преди да се случи това, в протоколите на художествените съвети непрекъснато пишеше: „Екипът е налице, с изключение на Ирина“.
Търсенето продължава. Ръководството на Кинематографията е склонно да се огледа за актриса от чужбина. Но се чува решаващият глас на Димитър Димов: „Със сценария на „Тютюн“ аз се
занимавам от 1953-та. На мен вече ми омръзна да се занимавам с този въпрос – филмирането на „Тютюн“. Омръзна ми да слушам преценки, да приемам ходатайства, да се вълнувам въобще. Но сега се развълнувах, когато предложиха да се търси актриса от чужбина. Смятам, че филмът трябва да бъде чисто български.“
СТРАХ
„Образът, който Коканова прави, на мен изцяло ми допада. Някои възразиха, че тя е много деликатна, дребничка, невинна и чиста и не дава силния образ на Ирина. Нима Ирина трябва непременно да има развратен вид?“.
Това изказване на големия писател слага точка на споровете, шефовете на Кинематографията вдигат ръце. „Щом авторът и режисьорът искат Коканова, нека си я вземат. Но правите фатална
грешка“ , пише в протоколи на Художествения съвет. Недоверието разколебава дори самата Невена.
Корабов си спомня как по време на разходка в Борисовата градина Коканова възкликва изведнъж: Няма да мога да се справя с ролята! Ценя доверието ти, но изпитвам страх. Огромен страх! Ще се проваля, ще убия и себе си, и теб. И филма!.
Невена греши. Тя е жената, която всеки мъж ще пожелава.
Носи огромния потенциал на филмова звезда. Но и в страха има известна наслада. Придава вкус на живота. Иначе защо хората карат бързи коли, качват се на виенски колела, покоряват върхове?
Какво по-вълнуващо за една млада и красива актриса от това да победи собствените си страхове! И да запуши огромната, ненаситна паст на чуждата завист. При все това режисьорът е стъписан от нейната реакция.
Корабов ѝ дава сили: „Ще успееш! Ще успеем. Само ако вярваме докрай и всеотдайно!“.
Вътре в себе си обаче той все още е неуверен, няма реални доказателства, че Невена ще се справи със сложната задача. Но интуицията му подсказва: насреща си има нешлифован диамант.
И се оказва прав.
По време на снимките Невена става все по-уверена. Няма проблем с достоверността. Не можеш да не ѝ повярваш. После идва и огромният зрителски интерес.
По-късно Корабов припомня на Коканова разговора им и нейното колебание, и то точно по време на кинофестивала в Кан. На 23 години Невена е звезда на най-големия кинофорум в света. Председателят на журито – прочутият френски писател Андре Мороа, посреща българската група на червения килим. Целува ръката на Коканова с думите: „Вие ме развълнувахте!“.
Изданието на фестивала през 1963-та наистина е бляскаво.
Участват легенди като Федерико Фелини, Лукино Висконти, Алфред Хичкок, Клаудия Кардинале, Жана Моро, Грегъри Пек, Бърт Ланкастър.
Българската лента „Тютюн“ е в компанията на шедьоври.
Когато през 1960-а Дановски назначава Коканова за щатна актриса в Сатиричния театър, той ѝ казва: „Теб киното те търси. Внимавай какво приемаш, не се бъркам. Но да се откажеш от теа-
търа, няма да ти позволя!“.
И тя го слуша. Никога не пренебрегва сцената за сметка на филмите. Разкъсва се между двете форми, или по-скоро прелива от едната в другата и обратно. Отразих се в съзнанието на хората като киноактриса. Вратите на киното са по-широки, там влиза само публика. Така киното ме дари с популярност, а театърът – с живот… Дори въображаемият партньор е нещо твърде съществено за
артиста. В някои случаи се стига до пълно единение, до полет, казва
Невена.
Добави коментар