Хърватия ще кандидаства за чакалнята на еврозоната до юли

Хърватия ще изпрати писмо за намерение да се присъедини към механизма ERM II, известен като чакалнята на еврозоната, до юли, според управителя на централната банка Борис Вуйчич.

Това действие ще позволи на страната да се присъедини към валутно-курсовия обменен механизъм през 2020 г., казва Вуйчич по време на дискусия в Загреб.

"Предстои да вземем решение за датата на писмото, но вероятно ще бъде изпратено през второто тримесечие", посочва централният банкер, цитиран от Bloomberg.

Страните кандидатки за евро обикновено остават в механизма, който ограничава движението на валутния курс спрямо еврото, в продължение на две години.

Aко отговарят на критериите за конвергенция, приемат еврото в края на този период.
За да бъде приета в т.нар. „чакалня“ на еврозоната, Хърватия трябва да докаже устойчивостта на икономиката си. Според Европейската комисия страната изпълнява всички необходими изисквания, с изключение на това за стабилността на валутния курс.

Държавният дълг на Загреб намалява, като в момента е около 70% от БВП. Само преди 5 години размерът му беше 86% от хърватската икономика.

Подобно на българския лев, хърватската валута вече е обвързана с еврото, а около 80% от банковите депозити са в евро. Именно заради това Хърватия не може да загуби много от гледна точка на паричния си суверенитет, смята Вуйчич.
България и Румъния също се опитват да се присъединят към еврозоната, която понастоящем се състои от 19 държави.

В края на миналата седмица българският премиер Бойко Борисов увери, че страната ни ще влезе в чакалнята на еврозоната през юли. Експерти обаче предупредиха, че растежът на БВП на глава от населението не е достатъчен, за да се целим във валутния блок. Според други при влизане в паричния съюз държавният дълг може да се удвои.
За да ни допуснат до чакалнята на еврото е важен резултата и от стрес тестовете, при които ЕЦБ проверява 6 български банки. От Брюксел са категорични, че първо трябва да влезем в Банковия съюз на ЕС, а после в чакалнята.

Все още не е сигурно дали България отговаря и на другото важно изискване – критериите от Маастрихт.