Национален парк „Централен Балкан“ получи сертификат за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. С него буковите гори в парка стават част от сериен европейски обект на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Отличието беше връчено на официална церемония в МОСВ от заместник-министъра на околната среда и водите Красимир Живков на директора на Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ Генчо Илиев в присъствието на Христо Георгиев, главен секретар на Националната комисия за България на ЮНЕСКО.
„България има уникална природа – буковите гори са пример за това и днес получаваме признание за добре свършена работа по съхраняването им в естествен вид през годините“, подчерта зам.-министър Живков при връчване на сертификата.
За България сертификатът на Национален парк „Централен Балкан“ беше предоставен на МОСВ като отговорно ведомство по управлението на природните обекти на ЮНЕСКО, за да го връчи на Дирекцията на парка.
България участва в серийния обект с най-представителните букови гори (близо 11 хил. хектара) в деветте резервата на територията на Национален парк „Централен Балкан“ – „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“. „Общо 30 000 хектара са буковите гори в националния парк, които се опазват от създаването му през 1991 г. Предстои ни много работа по популяризиране на нашите вековни букови гори, включително и чрез привличане на туристи в региона на Централния Балкан с партньорите ни от местната власт“, изтъкна Генчо Илиев.
С обявяването на буковите гори в Национален парк „Централен Балкан“ за част от обекта на световното наследство не се налагат допълнителни режими и ограничения, тъй като те и в момента се намират в резервати – територии с най-строг режим на опазване.
„Проектът за буковите гори е ценен като трансграничен. Трябва да работим именно по такива теми и то не само в рамките на Европа. Включването на нашите букови гори в списъка на ЮНЕСКО ни задължава да опазваме природното богатство на България“, каза Христо Георгиев. Обектът „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“ е разширен с решение на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2017 г. и включва 78 компонента. Те са разположени на територията на 12 европейски държави – Австрия, Албания, Белгия, България, Румъния, Словения, Испания, Италия, Хърватска, Германия, Украйна и Словакия.
Серийният обект представлява изключителен пример за незасегнати, комплексни гори в умерения пояс, които демонстрират разпространението на европейския бук от последната ледникова епоха до днес. Уникално за обекта са и големият брой участващи държави – прецедент в историята на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.
Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО е най-ранният опит да се обединят в един документ концепциите за съхраняване на природата и за опазване на културните обекти. Конвенцията е приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г. и досега е ратифицирана от 193 страни. В изключително престижния Списък на световното културно и природно наследство към Конвенцията са намерили място над 1092 от най-забележителните културни, природни и смесени културно-природни обекти в 167 страни от целия свят, чието опазване е грижа на световната общност.
С включването на буковите гори в деветте резервата на Национален парк „Централен Балкан“ българските природни обекти в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО вече са три. През 1983 г., две от най-емблематичните от гледна точка на биологично разнообразие и естетически характеристики природни територии в България, са били включени в Списъка, а именно – Национален парк „Пирин” и Природен резерват „Сребърна”.
Добави коментар