На 22 април 1876 г. в Панагюрище е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Футекова, останала в историята като Райна Княгиня.
Предполага се, че това е едно от знамената на въстаниците, шити от местните учителки, които са били готови при преждевременното избухване на въстанието. Участници във въстанието пишат, че главното знаме на панагюрските въстаници, шито от учителката Райна Футекова, наречена Райна Княгиня, не е било готово при вестта за избухването на Априлското въстание в Копривщица.
Поглед назад: Априлското въстание- един от най-славните моменти в нашата история
В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.
Присъствието на православен кръст на въстаническите знамена също има своя традиция. В спомените си, оцелели въстаници разказват, че преди залавянето си през 1872 г. апостола на свободата Васил Левски поръчал на Мария, дъщерята на Ганьо Маджарски от Карлово да ушие две бойни знамена. Девойката се заловила за работа, но след обесването на Левски знамената останали недовършени. По време на пряката подготовка на въстанието в Панагюрски революционен окръг, апостолите Бенковски и Волов узнали за готовите знамена и взели едното, което било избродирано изцяло по идея на Апостола. В действителност това е знамето, с което е обявено Априлското въстание.
Райна, наречена от народа Княгиня, е само на 20 години по време на събитията. При погрома на въстанието турците я пленяват и я откарват в затвора в Пловдив. Жестоко измъчвана, унижавана, държана в подземия полугола и гладна, бита, потапяна с главата надолу в бързите и ледени води на Марица – и всичко това, за да се откаже от българската вяра и да стане мюсюлманка в харема на турски паша, който я харесал за своя жена.
Героичната българка изтърпява всички изтезания, без да се предава. Духът й е силен, но здравето й се влошава. Покъртителната й съдба трогва чуждите дипломати на Балканите, които вдигат доста голям обществен шум, ангажират журналисти, които да пишат за нея в пресата в Западна Европа. Някои я наричат българската Жана Д`Арк.
След намесата на американския консул Скайлер, турците накрая склоняват да я освободят, но поставят условие. Кракът й никога повече да не стъпва на родна земя. Така знаменоската намира подслон в Русия, но преди за замине, успява да помогне на още 30-тина деца и младежи, останали сираци след потушаването на Априлското въстание и след жестоките кланета на поробителите в Панагюрище, Клисура, Перущица, Батак...
Тя е първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „Автобиография”, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание.
Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г., но остава жива в народната памет като българската Райна Княгиня, под чиито пръсти е извезан най-чистият и свят апел „Свобода или смърт!”
Добави коментар