На днешната дата- 24 април, 1915 година започва арменският геноцид, при който около 1.5 милиона от двата милиона арменци в Османската империя губят живота си. Старателното потулване на събитията от страна на Османската империя, както и невъобразимия мащаб на систематичните варварства означават, че истинският брой на убитите никога няма да е ясен и варира от източник до източник. Това се наблюдава при геноцидите – извършителите целят да заличат всяко доказателство за съществуването на жертвите.
Способните мъже са били убивани, а останалите арменци са изпращани в пустинята.
На 24 април 1915 г., когато 270 арменски водачи са принудително изведени от Константинопол и преместени в Анкара. Още преди това обаче османците прехвърлят всички арменци от армията към невъоръжени работнически батальони, за да бъдат по-лесно убити после.
Щом всички способни арменски мъже са избити, жените, децата, недъгавите и възрастните са изпратени в пустинята под предлог, че ги изселват. Общо 1.5 милиона арменци загиват в геноцида. В началото на Първата световна война два милиона арменци живеят в рамките на Османската империя, което означава, че 3 от 4 са убити.
Много от тях умират от глад и жажда. Жени от всички възрасти са редовно изнасилвани и оставени да умрат. Масови разстрели, удавяне, изгаряне и отравяне също са чести практики. Онези, които успяват да доживеят до края на марша на смъртта, след това са изпращани в концлагери.
Как започва геноцидът?
През 1890 г. в империята живее голямо арменско население – около 2.5 млн. души. Заради нормалните исторически процеси по онова време, арменското малцинство започва все по-често да надига глава с искане за отделяне от Османската империя и автономия.
За да задържи властта над територията си, турската власт започва гонения и избивания на арменското население, които невинаги са директни. В началото се настройва кюрдското малцинство срещу арменското, а по време на Световната война арменските войници умишлено са пращани в най-големите кланета и в най-опасните и безнадеждни фронтове. Голям брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове.
Според историци обаче, има и други причини за арменския геноцид. Малцинството било заможно, а тогавашната османска власт била в тежко положение – империята била разпокъсана, отслабнала и във война. Факт е, че огромна част от арменското богатство и собственост били конфискувани. Турция от своя страна отрича кампанията да е целенасочен опит за унищожаване на арменската нация, тъй като много мюсюлмани също са загинали по време на световната война и последвалия разпад на Османската империя и действията по време на война не могат да се нарекат „геноцид“.
Отричането на геноцида е толкова успешно, че много османски политици, помагали с ликвидационния процес, са запомнени с добро в някои части на Турция. Булеварди, авенюта, магистрали и цели квартали носят имената на Тримата паши. Има дори училища, кръстени на тях.
България е една от малкото европейски страни, чието правителство и до ден днешен не признава арменския геноцид. Тя признава „масовото изтребление“, но не и геноцида. От една страна като член на европейската общност сме длъжни да признаем геноцида. Но от друга, това би могло да повлияе неблагоприятно на икономическите ни и дипломатически отношения със съседна Турция, която също не стои със скръстени ръце, за да позволи нещо подобно да се случи.
Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае.
През 1965 г. по случай 50-годишнината от геноцида, е построен паметник по проект на архитектите Калашян и Мъгърдичян на хълма „Цицернакаберд“ над река Храздан. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са написани имената на областите, за които се знае, че са извършвани кланета. В края на този парк през 1995 г. е отворен малък музей] с информация за събитията, както и снимки от немски фотографи (турски съюзници по време на Първата световна война) и публикации за геноцида на различни езици. Около музея има посадени дървета от различни държавници, които са го посетили.
Добави коментар