Преди вота: Андрей Ковачев

09:00, 23 май 19 25 729 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

С каква мотивация влизате в предизборната кампания за Европейски парламент?

 

Искрено се вярвам, че отново ще получим доверието на българските граждани и това да ми даде възможност да продължа работа по важните за страната ни и за цяла Европа теми.

Благодарение на усилията на министър-председателя Бойко Борисов, на българското правителство, на администрацията, на моите колеги в Европейския парламент България стои много добре на европейския политически хоризонт. Ползваме се с доверието на нашите партньори и това дава резултати. Страната ни се превърна в лидер на Балканите, след като поставихме историческата тема за въпроса за Западните Балкани на дневен ред в ЕС. По пътя на евроинтеграцията подадохме ръка на съседните държави и на историческата ни диаспора и поставихме нерешени с десетилетия проблеми.

От нас зависи да дадем инструменти на ЕС да бъде по-силен и по-ефективен, и да не се злоупотребява със страховете на европейските граждани за извличане на политически дивиденти.

Вярвам, че избирателите ще видят малко по-широката картина и това, което постига България. Да, може би не толкова бързо колкото ни се иска на всички нас, но по никакъв начин постигнатото до тук не трябва да се рискува заради злободневни теми, които трябва да намерят своето решение единствено съгласно разпоредбите на закона.

 

С кои неща се гордеете най-много в работата си до момента?

 

През този мандат на Европейския парламент фокусирах работата си в две основни сфери - външни отношения и здравеопазване. Като член на ръководството на Групата на Европейската народна партия с ресор “Разширяване и Средиземноморска политика“ поставих за свои приоритет признаването на българското национално малцинство в Албания, защитата на правата на българските общности в Косово, недискриминацията на гражданите с българско самосъзнание в Северна Македония, подобряване на ситуацията на българските исторически общности в Украйна и Молдова, правото на обучение на български език в Западните покрайнини.

Работих за засилването на сътрудничеството на европейско ниво в областта на отбраната и разузнаването, обмяната на информация във връзка с борбата с тероризма, както и колективен отговор на пропагандната война срещу ЕС. Като един от заместниците на Манфред Вебер, отговарях за отношенията между ЕС и страните от Средиземноморския регион. По този начин имах възможност чрез директни контакти с политически лидери на държавите от южното ни съседство да подкрепя усилията за справяне с първопричините на миграционните потоци. 

Другата тема, по която работих усилено, е проблемът с неравния достъп до здравеопазване и здравни грижи. За съжаление много пациенти в Европа нямат достъп до качествено здравеопазване там, където живеят. Те не получават навременна диагноза и терапия в родните си страни. Здравните неравенства карат пациентите да мигрират към държави от ЕС, в които могат да намерят необходимото лечение. Същото се отнася и до здравните работници, които напускат страните си в търсене на по-добри условия за работа. Затова този проблем представлява общо за Европа предизвикателство. Поставих въпроса с достъпа до здравеопазване и здравните неравенства като свой приоритет в настоящия мандат. По моя инициатива в началото на 2015 година в Европейския парламент беше учредена Група на евродепутатите, които работят по проблемите на достъпа на европейските пациенти до качествена медицинска грижа. Към тази неформална платформа за дебат и общо действие се присъединиха почти 30 евродепутати от 15 страни. В резултат на това темата за равния достъп до качествено здравеопазване намери все по-централно място в дневния ред на европейските институции. Групата осигури финансиране в размер на 250 хил. евро за пилотен проект, който има за цел да създаде инструмент за измерване на достъпа до здравеопазване в ЕС, за да се набележат мерки за намаляване на неравенствата в тази област.

България е в челната петица на държавите-членки с най-голям брой проекти в здравеопазването, които получават европейско финансиране през настоящия програмен период. Най-големият инфраструктурен проект в сферата на здравеопазването за настоящия програмен период (2014-2020 г.) е за модернизация на спешната медицинска помощ в България. Инвестицията от над 71 млн. евро ще финансира подобряването на достъпа до качествени здравни услуги в България. Ще бъдат закупени 400 нови линейки и преоборудвани всички 237 звена на спешната помощ на територията на страната.  

 

Какви качества трябва да има българският евродепутат?

 

Трябва да може да привлича а не да отблъсква, да аргументира пред колегите си българските позиции и да вдъхва доверие Той трябва да съумее да е събирателен образ на българския народ пред представителите избрани от другите народи.

 

Вярвате ли в „Европа на две скорости“?

 

За мен е недопустимо да има разделяне на Европейския съюз на ядро и периферия или на европейски граждани първа и втора категория. За да бъде ефективен и дееспособен Европейският съюз трябва да запази своето единство. Бъдещето на Европа трябва да се води от нашия девиз - „Съединението прави силата“. В същото време не виждам драма в това да има различни формати на засилено сътрудничество. Трябва да има механизми, които да позволяват на група държави да задълбочават интеграцията помежду си, а тези, които към момента не са готови или не искат да участват, трябва да са свободни да го направят на по-късен етап. В противен случай Европа може да стане заложник на националния егоизъм и краткосрочните партийни интереси и проблеми на една или друга страна или партия. 

В момента също имаме най-различни конфигурации - Шенген, Еврозона, Банков съюз, през 2017 година 25 държави (сред които и България) положиха основите на така нареченото Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната. Важното е участието в тях да е доброволно и отворено за всяка държава, която иска да се присъедини и изпълнява критериите. Недопустимо е обаче да има дискриминация и една държава, която изпълнява всички изисквания, да не бъде допускана, какъвто е случаят с отказа засега за приемане на България в Шенгенското пространство.

 

Какви са основните приоритети които ще имате, продължите да бъдете евродепутат?

 

Ще продължа да работя по темите, по които работих досега -  ще защитавам историческите български малцинства, останали извън пределите на Отечеството, и ще се фокусирам върху подобряването на достъпа, ефикасността  и ефективността на предлаганите здравни грижи. След историческия успех с признаването на българското историческо малцинство в Албания, в регионите на Мала Преспа, Голо бърдо и Гора през 2017 г., се надявам в бъдеще да можем да се поздравим с подобен успех и в Косово, в регионите Косовска Гора, Щръбце и Жупа, които са населени с предимно наши сънародници. В областта на здравеопазването има много какво да се направи по отношение на ограничаването на паралелната търговия на медикаменти, развитието на електронното здравеопазване и привличането на нови инвестиции по Европейските структурни и инвестиционни фондове. 

Междувременно, България все още не е пълноправен участник на европейско ниво в еврозоната и Шенген. Надявам се в близко бъдеще да получим зелена светлина за влизане в ERM II – механизма, популярен у нас като „чакалнята за еврозоната“. Предстои и приемането ни в Шенгенското пространство. 

На европейско ниво едно от най-големите предизвикателства, които остават пред нас, е справянето с миграционните вълни. Европа все още предоставя един от най-сигурните подслони за хора, бягащи от терор и войни. Въпреки това трябва да е ясно, че не можем да приемем всички нуждаещи се на тази планета. Трябва да гарантираме разумна и съгласувана миграционна политика и опазване на външните граници. Само така ще можем да осигурим спокойствието на европейските граждани и да изпълним човешкия си дълг към тези, които са преследвани.

На последната пленарна сесия в Страсбург гласувахме нови мерки за укрепване на Европейската гранична и брегова охрана (FRONTEX), които имат за цел да отстранят недостатъците на съществуващата система и да отговорят по-добре на нуждите в областта на сигурността и миграцията. Въпреки това остава следващият парламент да работи за изграждането на общ отбранителен капацитет като европейски стълб на НАТО и да се засили отбранителната мобилност в ЕС.

Проблемите на развиващите се страни трябва да решаваме чрез обща външна политика и политика за развитие. В тази връзка има какво още да направим, за да подобрим стратегическите отношения между ЕС и Африка. Тази нова политика беше предложена от страна на ЕС и остава да бъде договорен с африканските ни партньори, за да се превърне в работеща идея.

В следващия парламент ще продължи да се развива работата на ЕС и в посока сключването на търговски споразумения с трети страни от целия свят. По този начин ЕС ще може да развива търговските си отношения с други партньори, да създава работни места и да задава световните стандарти.

За кого са по-важни тези избори – за ГЕРБ или за опозиционните партии?

Безспорно изборите са важни за всички партии, но е твърде жалко, когато виждаме как един лидер на опозиционна партия откровено злоупотребява с европейските избори в личната си амбиция си да стане министър-председател. Това по никакъв начин не оправдава заиграването със страховете на хората, използвайки всякакви негативни теми и сигнали, с които се опитват буквално да отвратят хората от политиката по принцип, надявайки се, че само твърдите ядра на партиите ще отидат да гласуват. 

За нас е важно да продължим да надграждаме постигнатото до тук, а то не е никак малко. За нас е важно Европейската народна партия да има мнозинство в следващия Европейски парламент и по този начин гласът на България да продължава да бъде силен и значим.  

 

Какво България трябва да постави като теми в дневния ред на европейците?

 

Без Западните Балкани европейският проект остава незавършен. Ние трябва да отстояваме ясната европейска перспектива за нашите съседи, което ще донесе повече сигурност и просперитет за региона, а по този начин и за България. Преодоляването на разделенията от миналото може да стане единствено по пътя на европейската интеграция. Българското председателство на Съвета на ЕС върна тази тема в дневния ред и постигна реални успехи в транспортната и дигиталната свързаност между шестте страни от региона и ЕС. Усилията в тази посока трябва да продължат. Другата важна тема е запазването на политиката на сближаване, за да можем с помощта на европейската солидарност възможно най-бързо да наваксаме изоставането си и доходите в България да се изравнят с тези в останалите държави от ЕС. И не на последно място е темата за сигурността - общото солидарно опазване границите, намаляване на миграционния натиск и превенция на тероризма.

 

В каква България очаквате да се събудим на 27 май?

 

Очаквам на 27-ми май България да продължи успешния си път на европейско развитие за една обединена и силна Европа с български представители, които ще отстояват националните интереси около които сме се обединили и достойно ще я представят като развита европейска държава. Ние, всички български евродепутати, без значение от коя политическа партия сме, трябва да бъдем обединени и да защитаваме интересите ни в основните политики в сферата на здравеопазване, образование, икономическо развитие, увеличаване на доходите на хората, инфраструктура и външната политика. Радвам се, че досега има примери, които доказват, че това може да се случи и резултатът е само в полза на страната ни. 

А в каква – след десет години?

След още два пълни политически мандата в ЕС виждам България като страна, която успешно извървява пътя към приближаване на стандартите с развитите европейски страни. Държава с ясно утвърдена външнополитическа позиция, която допълнително затвърждава стабилността й, освен като източна граница на съюза, но и като изявен лидер на Балканите. Несъмнено качеството на живот на българските граждани ще бъде далеч подобрено, следвайки всички европейски регулации, влезли в сила до този момент, както и след реализирането на всички инфраструктурни и архитектурни проекти за подобряване на средата на живот във всяко населено място. Всичко това е факт и към настоящия момент сами можем да си представим мултиплициращия ефект на сигурността на Съюза след още 10 години. 

Виждам България като лидер на Балканите, който успешно съчетава общата европейска политика и политиките за гаранциите на националните интереси на българските общности. Успешно сме усвоили средства от политиката по сближаване и нашите региони са много по-привлекателни за младите хора на България.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама