Средните брутни заплати във висшите училища са над 1700 лв. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в предаването „Преди всички“ по БНР. „Във висшите училища доминират рентиерските модели на заплащане. Не доминира политиката да привлекат млади преподаватели. Те са избрали разликата между най-високите и най-ниските заплати да бъде 2,5 пъти“, каза министър Вълчев.
Мораториумът върху създаването на нови университети и филиали, заложен в промените в Закона за висшето образование, е временна и недобра мярка, каза просветният министър и изрази надежда тя да действа по-малко време.
Министърът очаква до една година да бъде изготвена Национална карта на висшето образование, която да направи диференциация между професионалните направления.
„Броят на висшите училища не е основният проблем пред системата на висшето образование. Проблемът е, че в годините на прехода всички се разраснаха профилно и започнаха да обучават професионални направления, които не са присъщи за техния профил, нямат този капацитет, взимат преподаватели назаем от други висши училища – това, което се опитваме да ограничим. Проблемът е в това, че приемът достигна крайният си предел. Ако преди 30 години се приемаха 30% от завършващите гимназиално образование, през 2016 г. това достигна близо 80%. Сега връщаме назад, но не самоцелно, защото имаме професионални направления, в които имаме недостиг на студенти“, коментира Красимир Вълчев.
Вълчев каза още, че нерационалното търсене на висше образование – търсене само заради самата диплома, е избуяло в социалните, стопанските и правните науки. „Тези професионални направления най-много намаляваме, подчерта той и обясни, че това намаление се прави в зависимост от оценката за качество и реализация на висшите училища. В професионалните направления, в които имаме недостиг на бъдещо търсене, даваме допълнителни стипендии, по-висок прием и по-високо финансиране, посочи министърът на образованието. Той заяви обаче, че се опитват да променят нагласите. Намалили сме приемът от 58 хил. на 43 хил. за 3 години в държавните висши училища, отчете Вълчев и добави: „Настройваме системата за това да работи с по-малко студенти. Преструктурирането не засяга еднакво всички висши училища“. Неговите притеснения са, че системата не реагира достатъчно на промените във външната среда. Няма го по-дългосрочният поглед в бъдещето, каза той.
Добави коментар