За първи път четири поколения от световно известната фамилията Санча се събират на едно място с изложбата „От Малага до Виена, минавайки през София“ в Националната художествена галерия, предаде репортер на БГНЕС.
В експозицията са включени произведенията на Франсиско Санча, Хосе Санча, Алисия Хосе Санча – Нахтигал и Бенямин Хелмут Нахтигал.
Проф. Аксиния Джурова, която е куратор на изложбата разкрива какво свързва фамилията с България.
„Тази фамилия е дала над 20 художника за европейското изкуство, не само за България. Живописецът Франсиско Санча е свързан с България и с работата си като карикатурист. В обиколките му на света попада и нашата страна, която запечатва в карикатурата си „Успехите на България“. Тя изобразява балкона на Двореца“, - с тези думи проф. Джурова ни пренася във времето, в което Франсиско твори.
Кураторът каза още, че най-известният от фамилията у нас е Хосе Санча, който също като Франсиско е близък с Пикасо. Хосе е участник в гражданската война в Испания, след това помага в защитата на Ленинград.
Проф. Джурова разкрива един малко известен факт: „Знаете ли кой е авторът на кукерчето с камшика на Сатиричиния театър? Той е дело на Хосе Санча, който е и един от основателите на Сатиричния театър. Първите постановки са по негова сценография, както и първите български филми. Един от тях е „Звезди“ на Анжел Вагенщайн с негова сценография, за която през 1959 г. Хосе Санча получава награда в Кан“, разясни още тя и добави, че именно тяхната фамилия помага за европейзирането на нашето изкуство.
Интересен факт е, че макар под покрива на Двореца да се събират четири различни поколения, които носят духа на своето време, между всички произведения има приемственост и нещо общо – начина, по който гледат света. Прави впечатление, че в произведенията отсъства страданието, ужаса и болката, въпреки, че Хосе Санча има тежка съдба.
Пред един от пейзажите срещаме Алисия Хосе Санча-Нахтигал, дъщеря на Хосе Санча и българската журналистка Анелия Стоянова-Санча, която пък е дъщеря на известния ни писател Людмил Стоянов.
„България за мен е страната на моята майка. Тя винаги ми е разказвала за България и това как тя е отраснала. Аз живях тук като дете, после се преместихме и не съм идвала 40 години тук. За първи път след този период се върнах преди 10 години. Очаквах, че ще ми е чужда страна, защото толкова дълго не съм била тук. Веднага се чувствах като „у дома“, защото всичко ми е много близо. Малко по-малко започвам да си спомням езика и по-лесно говоря“, каза Алисия Нахтигал, която добави, че животът й в момента е заключен между Виена, Ковачевица и Мадрид. Именно в Ковачевица, художничката е купила къща и смята да остане тук, защото в България никой не я пита откъде е.
„Чрез творчеството си искам да покажа на света това, което обичам в България, и едно от тях е природата. В момента ми е най-драга природата около село Ковачевица“, заяви тя и добави, че нейното изкуство е многопластово.
Синът на Алисия Бенямин посещава за първи път, като голям, България. В изложбата той участва с произведения, които принадлежат към съвременно изкуство. Той обръща голямо внимание на човека и вперения му поглед в смартфона, което често отнема от ценното му време за общуване с хората очи в очи. Интересното при него е, че замества главите на хората с плод или зеленчук.
„За мен е важно да усиля жеста на човешкото тяло. Ако имаха човешки глави, трябваше да разказвам историята им, а така просто е глава. Абсурдно е как технологиите ни променят абсурдно и сюрреалистично“, обясни той.
Попитан от БГНЕС дали впереният поглед на хората в телефоните им е най-големият бич на съвременното ни общество, Бенямин Нахтигал отговори, че е критично настроен към това, защото като всяко нещо носи своите опасности и документира този феномен на времето.
Добави коментар