Църквата почита паметта на седемтe братя Великомъченици Макавеи

Днес Православната църква почита паметта на седемте братя мъченици Макавей, майка им Соломония и учителя им Елеазар.

Те живели по времето на жестокия сирийски цар Антиох Епифан, който завладял Йерусалим, разграбил неговите храмове и убил много хора. Това се случило около 189 г. пр. Хр.

Учител на братята бил известният християнин Елеазар, който на едно жертвоприношение отказал на поробителя Антиох да яде свинско месо. Заради това старецът бил осъден на смърт. Същата участ последвала и седемте братя, които един след друг напуснали този свят в страдания и мъчения. Не била пожалена и майка им Соломония. Но Бог наказал злокобния цар, пращайки му страшна болест, от която телесата му окапали.

По стара традиция от 1 август започва отбелязването на дванадесетте дни на Макавей.

Всеки един от тях се нарича на даден месец от годината. Първият е отреден за септември, тъй като на Симеоновден (1 септември) започва църковната нова година. Вторият е за октомври, третият – за ноември и т. н. И така до дванадесетия ден, който е отреден за август, но на следващата година.

Така, проследявайки тези 12 дни, се гадаело какво ще е времето за цяла година напред. Ако през първия Макавей е дъждовно, то целият септември се очаквало да е с валежи. Ако през втория Макавей е топло – и октомври щял да е топъл.

Според традицията на празника всички зетьове отиват при тъста си на гости. Носят дарове и целуват ръка. Затова някъде наричат деня Зетьовден. Забранена е всякакъв вид женска домашна работа. Стопанките не предат, не тъкат и не шият, за да не нападнат вълци и мечки стадата на овчарите.

В Странджа пък празникът е известен като „Протягус“. Той се счита за най-горещия ден през лятото. Според поверието телата на всички покойници изгниват в гроба, тъй като „земята завира от жега“. За да не се мъчат много душите на мъртвите, още в ранно утро жените отиват на гробището и поливат обилно с вода упокойните места на своите близки.

От 1 август започва и Богородичният пост, който продължава две седмици до Голяма Богородица (15 август). В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Най-строго се пости в понеделник, сряда и петък. В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и неготвена храна. Във вторник и четвъртък – варени без олио (масло) гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло и вино. На Преображение Господне (6 август) може да се яде риба.