Кое ни удари по-силно - чумата или атаката срещу НАП? (Тема с продължение...)

09:00, 03 авг 19 25 1874 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

Екипът на ТОПНОВИНИ подбра най-значимите теми от седмицата в рубриката „Тема с продължение“. Кои събития привлякоха вниманието ни, прочетете по-долу.

Чумата по свинете завзема нови територии, две оставки последваха след атаката срещу НАП, шефът на антикорупционния орган се оттегли, Иван Гешев остава сам в надпреварата за нов главен прокурор, a Слави Трифонов влиза в политиката. Изминалата седмица беше богата на събития във вътрешнополитически план. А едно е сигурно - темите ще бъдат актуални и през следващите дни.

Чумата по свинете

Новата седмица започна с нови мерки срещу разпространението на африканската чума по свинете. Властите въведоха 20-километрови зони около всички 62 свинекомплекса в  страната, в които трябва да бъдат убити всички домашни прасета, за да не се разпространява заразата. Ако собствениците не успеят да го направят, прасетата им ще се конфискуват, а на стопаните се налага санкция между 150 до 1000 лева.

Като мярка срещу нерегламентираното убиване на домашни животни кланиците, които се намират до 20 км около райони с огнища на болестта, ще бъдат поставени под полицейски контрол. Те ще могат да извършват дейности само в присъствието на ветеринар и военна полиция. Бяха разпоредени и проверки на всички площадки за загробване от ветеринарните власти, за да не се губи време. Пътищата в страната се следят за нерегламентиран превоз на животни. Като част от мерките за справяне с болестта бяха спрени и физическите проверки на място в свиневъдните стопанства на територията на цялата страна.

В средата на седмицата президентът свика среща с участието на всички институции, ангажирани със справянето с проблема. Радев свърза кризата с чумата с останалите проблеми в държавата.

„Тази криза е само част от общата кризисна ситуация в страната, свързана и с НАП, и с неизгодните правно и икономически договори за F-16, и с набиращите сила протести за избора на новия главен прокурор. В България недоволните винаги са повече от протестиращите”, заяви държавният глава.

Въпреки предприетите мерки африканската чума продължава да завзема нови територии. Към момента има регистрирани 28 огнища на заразата. Чума е открита в селата Жернов, Новачене, Брест, Милковица, Долни Вит, Драгаш войвода, Бацова махала, Санадиново, Дъбован, Българене и град Искър в Плевенска област;  в село Зидарово в област Бургас; в градовете Мизия и Оряхово в област Враца; в селата Ценово, Пет кладенци, Николово, Бръшлен, Голямо Враново и в град Бяла в Русенска област; в селата Морава, Климентово и Българско Сливово в област Велико Търново; в село Попина в област Силистра; в село Ковачица и кв. „Младеново“ в град Лом в област Монтана, в кв. „Нови път“ във Видин, както и в Търговище. Положителни за болестта са пробите и при 2 диви прасета, отстреляни в заграждение в община Куклен, област Пловдив и намерени умрели 6 диви свине в ловно стопанство „Воден“, област Разград.

До момента бедствие е обявено в областите Добрич, Русе, Плевен, Разград и Силистра, а в община Свищов все още обмислят дали да обявят бедствено положение. Заразата порази вече пет големи индустриални ферми в страната, които осигуряват близо 1/3 от месото на пазара у нас. „30% от индустриалното свиневъдство го няма. Това значи, че 450 хиляди бройки животни, на годишна база, няма да излязат на пазара“, обяви свиневъдът д-р Румен Караманов. На спешна пресконференция свиневъдите у нас поискаха още по-строги мерки срещу разпространението на болестта, както и да бъде обявено бедствено положение в цялата страна. Те са категорични, че един от основните проблеми е отглеждането на животни в т. нар. „заден двор“. „Този сектор не е проблем за нас и ние не сме против него. Той обаче е длъжен да спазва всички мерки за биосигурност“, призова д-р Караманов.

Междувременно жители на засеганти от чумата населени места излязоха на протести заради спешното колене на прасетата. За да тушират напреженито премиерът Бойко Борисов и земеделският министър се срещнаха с протестиращите кметове и стопани на прасета от област Пазарджик. Борисов обеща по 300 лева на двор за дезинфекция за всеки стопанин, който ликвидира домашното си прасе доброволно, както и по едно малко прасе от бизнеса. 75% от компенсацията ще дойде от Брюксел, а останалото от държавата. 

Атаката срещу НАП

Две седмици след хакерската атака срещу Националната агенция по приходите станаха факт и първите оставки заради безпрецедентния теч на лични данни, от който бяха засегнати близо 5 милиона българи. Докато цялата държава беше хакната, шефката на НАП Галя Димитрова не прекъсна отпуската си, това обаче не бе прието като основание за оставката ѝ и тя остава на поста си.

„Изпълнителният директор на НАП работи, дори когато не е в тази сграда. През цялото време съм била в непрекъснат контакт с екипа си, с министър Горанов и бях в течение на това, което се случва”, обясни тя пред депутатите от сформираната по случая парламентарна комисия.

Финансовият министър иска от мен решения, а не оставка. Най-важното в момента е да защитим интересите на гражданите”, заяви още тя. Финансовият министър Владислав Горанов застана зад Димитрова  с аргумента, че е доказан професионалист, при който данъчните събират рекордни приходи за фиска. Добрата работа на шефката на НАП бе и мотивът в началото на годината кабинетът да увеличи заплатата ѝ.

Димитрова се извини на всички засегнати от теча на данни българи и призна, че НАП е подценила баланса между достъпност и сигурност.

Тя обяви, че е поискала и получила оставките на ръководителя на дирекция „Информационни системи“ Атанас Янев и на информационната сигурност в НАП Боян Ганев. Тя  увери, че към момент услугите на Националната приходна агенция функционират нормално. По данни на НАП до момента 937 620 българи са направили справка за себе си и за 665 000 от тях, отговорът бил „да”.

От Приходната агенция предлагат за киберсигурността ѝ в бъдеще да се грижат външни фирми и организации, специализирани в тази област, тъй като данъчните нямат нужния капацитет.

Междувременно у нас пристигна собственикът на „ТАД Груп“ Иван Тодоров, който е сочен за основната фигура зад кибератаката. Тодоров бе арестуван на летището, след като се прибра от Канада във вторник сутринта. Той е обвинен в кибертероризъм за това, че е накарал IT специалистът Кристиян Бойков да копира нерегламентирани данни от НАП и да ги разпространи с цел да всее смут и страх сред населението. На пресконференция от Прокуратурата обясниха, че от "ТАД Груп" са направили опит да влязат в системата за контрол на поливните системи в София.  „Имало е желание при преминаване на гости да бъде активирана поливната част пред парламента“, а целта е била това да предизвика затруднения в придвижването и по този начин – масова паника", обясни наблюдаващият прокурор по случая Евгения Станкова.

Съдът обаче прецени, че няма събрани доказателства да се предположи, че Иван Тодоров е извършил това и го пусна срещу парична гаранция от 100 хил. лв., която ще бъде обжалвана и от държавното обвинение и от защитата на Тодоров. Другите двама обвиняеми по случая – търговският директор във фирмата Георги Янков и IT специалистът Кристиян Бойков са на свобода срещу гаранции от по 20 хил. лева.

За да покаже, че разполага с достатъчно доказателства, Специализираната прокуратура разпространи снимки на файлове от компютри, телефон, както и стоп кадри от охранителни камери в „ТАД Груп“ с обяснителни бележки. От държавното обвинение твърдят, че фирмата има неуспешни опити за нерегламентиран достъп до 49 търговски дружества, като са тествали сайтовете им, за да ги набират като клиенти.

От обяснителните бележки става ясно, че прокуратурата разполага със запис на разговор между търговския директор във фирмата Георги Янков и Кристиян Бойков в офиса на „ТАД Груп“, в който двамата обсъждат хакерската атака няколко часа, след като данните от НАП са изпратени до медиите. В телефонен разговор Янков по-късно заявява, че „правителството трябва да си замине с всички“.

От материалите става ясно, че дни преди атаката Кристиян Бойков е търсил единните граждански номера на премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и депутата от ДПС Делян Пеевски. Ден след изтичането на данните пък е търсил контактите на медии, като същия ден на електронните пощи на bTV, Капитал и Нова телевизия е получено съобщение от „анонимен руски хакер“. 

Сред доказателствата е и скрийншот на личния телефон Кристиян, на който се вижда секретен чат с наименование „Биволъ“. В тази връзка спецпрокуратурата издаде европейска заповед за разследване на главния редактор на „Биволъ“ Атанас Чобанов, който живее във Франция. Пред БНР Чобанов отрече да има връзка с фирмата „ТАД Груп“. По думите му прокуратурата води целенасочени действия, с които иска да злепостави и сайта и да получи достъп до данните им. Собственикът на сайта „Биволъ“ Асен Йорданов по-рано обяви, че обмисля да заведе дело за клевета срещу наблюдаващия прокурор Евгения Станкова заради твърденията за таен чат през „Телеграм“ с един от тримата обвинени по случая.

Държавното обвинение не представи пред медиите видеозаписите или звукови файлове, от които са извадени доказателствта по случая, но без да иска чрез снимки на събраните доказателства разпространи ЕГН-тата на премиера Бойко Борисов, главният прокурор Сотир Цацаров и депутата от ДПС Делян Пеевски. От прокуратурата пуснаха и връзка към сайт, на който се виждат данните на 2099 прокурори и следователи.

В петък шефът на ГДБОП Ивайло Спиридонов съобщи, че хакерската атака на НАП е поръчана отвън, но поясни, че името на поръчителя ще стане ясно на по-късен етап. Спиридонов отбеляза също, че Кристиян Бойков може да се превърне в свидетел на обвинението.

Премиерът Бойко Борисов коментира атаката с думите Някой умишлено иска да сваля правителството“.

Антукорупоционният орган остана без шеф

Председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев подаде оставка, след като през април излезе в дълъг отпуск, докато тече проверката срещу него от страна на прокуратурата и НАП. Проверките започнаха по медийни публикации за тераса на Георгиев. Имотът му стана част от разразилия се скандал „Апартаментгейт“, който доведе до редица оставки сред управляващите.

В Народното събрание Пламен Георгиев заяви, че е взел решението да подаде оставка отдавна. Единият му мотив е тормоз на медии върху семейството му, а другият, че не иска хиперболизирана тераса да се отрази на работата на комисията. Той обяви, че не се е изплашил от заплахите за живота му, но мисли за близките си. Георгиев уточни, че не се е срещал с премиера Бойко Борисов преди да подаде оставката.

Бившият шеф на комисията беше категоричен, че проверката е показала, че е чист човек и не е извършил нито едно закононарушение. „Не съм се вкопчил в нито една позиция. Работил съм в името на държавата”, изтъкна той.

„Акумулирах много врагове, които ми го върнаха чрез медиите“, коментира Пламен Георгиев. Според него олигархията е създала изкуствено напрежение към Антикорупционния орган, а заради искове за над 3 млрд. лева от тях е водена целенасочена война.

Оставката идва след като Столична община разпореди повторна проверка на терасата му. Район „Слатина" установи, че почти 60 кв.м навеси са незаконни. След това шефът на строителния контрол в столицата Влади Калинов се раздели с поста си.

Пламен Георгиев стана председател на КПКОНПИ през март 2018 година, по предложение на ГЕРБ. През април държавният глава Румен Радев свали доверието си от него и го призова да се оттегли докато проверката приключи. След оттеглянето си от антикорупционният орган Георгиев поиска да се върне на работа като прокурор. В понеделник ще се проведе заседание на Прокурорската колегия към ВСС, която трябва да обсъди въпроса.

Без конкуренция в надпреварата за нов главен прокурор

Иван Гешев е единственият кандидат за наследник на главния прокурор Сотир Цацаров. Това стана ясно, след като правосъдният министър Данаил Кирилов отказа да предложи друга кандидатура в рамките на законовия срока за номинации.

Преди седмица за кандидатурата на Гешев единодушно гласуваха всички 11 членове на прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет. След това право да излъчи друг кандидат по закон имаше само министърът на правосъдието, който обаче се въздържа с мотива, че уважава съсловното решение.

Срещу кандидатурата на Гешев пред Съдебната палата се състоя протест, организиран от инициатива „Правосъдие за всеки”. В него се включиха привърженици на бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева, която бе осъдена на 20 години затвор за подкуп, както и членове на партия „Демократична България”. Според протестиращите фигурата на главния прокурор е изключително важна и затова е необходимо да се гарантира истински дебат. Организаторите поискаха оттеглянето на Гешев от състезанието и анонсираха, че са внесли в Народното събрание промени в Закона за съдебната власт.

Единствената кандидатура в избора на главен прокурор досега не е прецедент. Така беше и през 2006 г., когато главен прокурор стана Борис Велчев, издигнат от 2/3 от членовете на ВСС без конкуренция.

Самият Гешев, който месеци наред отхвърляше на 99% възможността да се кандидатира за поста, заяви, че няма да избяга от отговорността и от гласуваното му доверие. Той отбеляза също, че не се страхува от битки, каквито и да са последиците.

Изслушването на Иван Гешев във ВСС трябва да се проведе на 24 октомври, когато членовете на съвета ще гласуват. За да бъде избран, трябва да получи подкрепата на поне 17 от членовете на ВСС.

Назначаването му на поста става след указ на президента Румен Радев, който обаче има право и да не подпише документа и така процедурата трябва да се повтори отново.

Слави Трифонов влиза в политиката

На 31-ви юли Слави Трифонов за последен път се появи на малкия екран като водещ на предаването „Шоуто на Слави“. Предаването стартира на 27 ноември 2000 г. и бе излъчено 4176 пъти. На прощаване Трифонов обяви, че наесен ще се завърне с нов телевизионен проект и партия.

„Тъй като аз и моите колеги тук се чувстваме несвободни, решихме да изберем обратното на „несвободен“. Затова ние напускаме bTV“, обяви Слави Трифонов и благодари за 19-годишното сътрудничество с телевизията. „Пред сигурността на сегашната обстановка ние избираме несигурността на свободата. Затова ще създадем собствен телевизионен продукт и ще го стартираме след 15 септември“, добави Трифонов.

Новият проект ще носи името „Седем-осми“, а девизът му ще е „Силата е в истината“. Шоуменът заяви, че е сигурен, че зрителите сами ще разберат къде да го гледат.

Трифонов обяви, че създава и политически проект „Няма такава държава“, чрез който по законен начин всички решения от референдума ще бъдат превърнати в закон.

„Аз и моите колеги бяхме инициатори на референдум, на който гласуваха 3 милиона и половина българи, а политическата класа се подигра с нас. С нас - българските граждани. И волята на гласувалите на законен референдум българи бе пренебрегната“, каза Трифонов. „Там, пред парламента, казах на политическата класа, че като не искате да ни гледате отвън ще ни гледате отвътре“, допълни той. Слави Трифонов заяви, че е последователен и никога не се отказва по средата на пътя, затова и създава политическия проект.

Инициираният от Трифонов референдум се проведе на 6 ноември 2016 г. едновременно с президентските избори, а идеята за него бе анонсирана в  края на месец юли предходната година. След като президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд и от първоначално включените шест въпроса в референдума, останаха само три - Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите? Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори? В крайна сметка не достигат 12 000 гласа (0,2 %), за да има вотът задължителен ефект с минимум 51 %.

Темата с политическите субсидии отново дойде на дневен ред тази година, след като Трифонов оповести, че вместо полагащите се по закон 11 лева за действителен глас, партиите са получили по 13.23 лв. В отговор парламентът гласува партиите да върнат надвзетите средства. От ГЕРБ предложиха и драстичното намаляване на субсидията от 11 на 1 лев за действителен глас, като управляващите обясниха, че така се вслушват в гласа на народа от референдума на Слави Трифонов от преди три години. Предложението беше прието от парламента, а за да продължат партиите да функционират и след намаляването на субсидията депутатите дадоха възможност на политическите формации да се финансират от дарения на фирми и еднолични търговци. Вече няма ограничение даренията от физически лица да не надхвърлят 10 хил. лева. Единственото условие за фирмите - дарители е да не дължат данъци и такси на държавата и да не са офшорки. Отмени се и забраната религиозни институции да даряват на партии. Президентът Румен Радев наложи вето върху възможността за отворено финансиране на партиите, което парламентът преодоля. След това държавният глава сезира и Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни разпоредби от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс, свързани с даренията на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци.

Новината, че Слави Трифонов работи за създаването на партия всъщност не е изненадваща. Още през февруари тази година телевизионният водещ обяви кастинг за политици, като думите му желание да участват начинанието са изявили 3 777 души. Все още обаче не е ясно кога ще е дебютът на проекта и в каква посока ще се развие.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама