Преди време по улиците на София забелязахме една интересна кампания с билбордове – „Направи го сега“ на Движението за национална кауза (ДНК), която искаше да насърчи повишаването на раждаемостта у нас и да обясни някои елементарни биологични истини по този въпрос. Кампанията и билбордите обясняваха например, че яйчният запас започва да намалява при жените над 35 години.
Всичко беше направено по един по-скоро забавен и шеговит начин, във ведър анимационен стил на билбордовете и с позитивно, усмихнато отношение към темата. Нямаше никакво посрамване, сочене с пръст или заклеймяване. Една обикновена, свежа и позитивна кампания, разясняваща медицински истини около раждаемостта.
Тъкмо този факт направи силно изненадваща острата реакция, която кампанията породи. Реакция, която като че ли беше към нещо ужасно мракобесно, тоталитарно и радикално, а не към една забавна и позитивна информационна кампания. Огромна вълна от атака се изсипа срещу кампанията, почти изцяло от жени и хора в либералния политически спектър. Защо се случи това?
На първо място можете да забележите следната тенденция в развитите страни - колкото по-свободни, еманципирани и независими са жените, толкова повече от тях започват да се изживяват като постоянни жертви. Така наречените "Олимпийски игри на жертвите" - състезанието кой ще се изкара по-опресиран, дискриминиран и онеправдан на база определена идентичност. За някои тя е етническа, за други полова, за трети сексуална и тн.
Всъщност в нея най-силно и шумно участват тъкмо най-привилегированите и свободни членове на обществото, като например образованата, успяла, заможна градска бяла жена. Може би тъкмо пълната липса на реална опресия, с която тези жени да се борят в живота си, е което създава нуждата да намерят такава във всичко - от вицове и реклами по телевизията, до шеговата и позитивна кампания като „Направи го сега“.
А къде всъщност беше истинската, емоционална причина за тяхната реакция? Защо да бъдеш информиран относно това колко важно е подлагането на редовна профилактика – например за рак на гърдата, е правилно, но не е правилно да те информират, че след определена възраст вероятността да имаш репродуктивни проблеми значително нараства? Това би помогнало на жени, които така или иначе имат намерение за деца, като ги информира, че шансовете дори и за успешно ин витро след 35 стават малки.
Един от основните им аргументи беше, че днес било страшно трудно да се гледат деца, и следователно такива кампании не адресирали истинския проблем. Това чисто и просто не е вярно от всякаква историческа или статистическа гледна точка. Всъщност отглеждането на деца никога не е било по-лесно. Никога не сме били по-заможни и развити като народ, с повече достъп до правилната информация, медицина или средства.
Истината е, че има други причини, друг фактор за отглеждането на децата - реално никога не е било по-хубаво и свободно да си млад, с всичките възможности на днешното време. Тъкмо затова всеки желае максимално да удължи младостта си и да се радва на безгрижния живот за колкото може по-дълго.
Модерният, прогресивен градски човек страда от една болест, от една мания – чувството за пълна свобода и още по-пълна непогрешимост. Идеята, че да използваш всячески свободата си за удоволствие и „наслаждаване на живота“ не може да бъде грешка, е доминантна в днешно време.
Тъкмо това накара толкова много жени над 35 да реагират почти истерично на кампанията. Те припознаха себе си в предупрежденията на тази кампания и почувстваха това като атака и критика към собствените им житейски избори. За тях нямаше значение дали фактите и данните от кампанията са верни или не. Да признаят тази информация беше невъзможно, защото да го направят би означавало да признаят, че са сгрешили в житейския си избор. Че са сбъркали в основната посока на възрастния си живот досега, гонейки само и единствено кариера и забавление до момента, в който вече са неспособни за другото – за семейство и потомство.
Всичко това създава напълно очаквана, естествена реакция в тях – те почват панически да търсят някакъв начин, по който да опровергаят информацията на кампанията, за да докажат предимно на себе си, че всъщност не са сгрешили в житейския си път. Понеже фактите в кампанията бяха изцяло научни обаче, на критиците им се наложи да преминат по-скоро към атакуване на естетиката на кампанията, обяснявайки как изглеждала зле, пошло, кичозно и прочее. В крайна сметка се опря и до финалния аргумент – „А кои сте вие да ми казвате какво да правя!“, което само по себе си беше най-яркото признание на всичко написано по-горе. На това, че тези жени приеха една елементарна разяснителна кампания с факти за репродуктивността като атака към собствените им житейски избори, които са се оказали неправилни. Нещо, което само по себе си не може да бъде валиден аргумент срещу предоставянето на информация посредством подобни кампании. То може единствено да е признание за личен провал, а не обвинение към организаторите на нещо като кампанията „Направи го сега“.
Добави коментар