Международна подкрепа за ЕАЦС е знак, че в София се случва нещо необичайно.
На 16 септември 2019 г. в София бе учреден Евро-атлантическия център за сигурност (ЕАЦС), с председател Цветан Цветанов. Сред учредителите бяха видни обществени дейци, експерти в сферата на сигурността, политически анализатори и интелектуалци.
Центърът получи подкрепа от академичните среди в лицето на проф. Румен Кънчев - експерт по международна сигурност и бивш зам.- министър на отбраната, както и проф. Евелина Келбечева - професор по история в АУБ, Благоевград. В дните последвали учредяването на Центъра той получи подкрепа от широк кръг обществени организации, експерти, академици и публични личности, неучаствали в учредяването му. Това показа категорично нуждата на българска територия от сериозна и работеща евроатлантическа организация, която да адресира проблемите на сигурността, геополитиката и цивилизационния избор на страна ни.
Проблеми, които изглеждат все по-наболели и неадресирани в последно време.
Ако до някаква степен подкрепата, която Центърът получи на родна почва беше очаквана и разбираема с оглед на все по-сложното и опасно положение на евроатлантизма у нас, то широката подкрепа за него отвън надмина всякакви очаквания и дори породи определен дискомфорт в средите, които са геополитически противопоставени на целите на Центъра. Забелязахме този дискомфорт от тяхна страна в лицето на шумните и притеснени реакции под новините за всяка поредна подкрепа, която Центърът получи официално отвън. Подкрепа, която продължава да идва почти ежедневно и към този момент – 2 седмици по-късно. Нека разгледаме имената и биографиите на някои от хората и организациите, които са се обявили в подкрепа на Центъра, за да придобием по-обективна преценка с каква реална сила и легитимност ще се ползва той.
На първо място това е Центъра за европейски изследвания “Вилфрид Мартенс” – 10-тият най-голям „Тинк-Танк“ на планетата и официалният такъв на Европейската народна партия (ЕНП) – най-голямата партия в Европейския парламент.
ЕАЦС се ползва с пълната подкрепа на “Вилфрид Мартенс” и ЕНП, като получи официално писмо за подкрепа от Микулаш Дзуринда, председател на Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс. Антонио Лопес - генерален секретар на Европейската народна партия и член на Изпълнителния съвет на Центъра за европейски изследвания, също заяви своята подкрепа на среща с Цветан Цветанов и изпълнителния директор София Петкова.
Освен с него Цветанов и Петкова се срещнаха и с Томи Хухтанен, изпълнителен директор на “Вилфрид Мартенс”, както и с Жозеф Дол, председател на Европейската народна партия и член на Изпълнителния съвет на “Вилфрид Мартенс”.
Към момента в България няма НПО, което да се ползва с толкова директна подкрепа от страна на водещата партия в Европейския парламент и нейния официален „Тинк-Танк“.
На второ място, но не по важност, идва подкрепата за Центъра от САЩ. Само преди дни представители на Международния републикански институт посетиха Евро-Атлантическия център за сигурност и изразиха своята подкрепа за бъдещи съвместни действия.
Скот Мастик, заместник-председател за програми на Международния републикански институт, Пол Маккарти, регионален директор за Европа и Оуен Поун, резидентен директор на програмата в Северна Македония, се срещнаха с председателя на Управителния съвет на центъра Цветан Цветанов и изпълнителния директор София Петкова, за да обсъдят основните параметри на предстоящите инициативи и проекти на Евро-атлантическия център за сигурност.
Въпросните инициативи биха получили изключително сериозен тласък, ако бъдат подкрепени от Международния републикански институт, тъй като това е една от най-мащабните организации в тази сфера изобщо – НПО с над 400 служителя и близо 100 милиона долара годишен бюджет. Нещо повече, като организация близка до Републиканската партия в САЩ (покойният Джон Маккейн беше неин председател от 1993-та до смъртта си през 2018-та) взаимната работа на Центъра в София с нея би му предоставила безпрецедентни връзки и подкрепа от текущата администрация в Белия дом.
Това бива допълнително подчертано от подкрепата, която ЕАЦС получи лично от Фиона Хил - специален сътрудник на президента на САЩ Доналд Тръмп и старши директор по въпросите за Европа и Русия към Националния съвет за сигурност (2017-2019). Старши изследовател и директор на Центъра за САЩ и Европа в института „Брукингс“ – тя бива определяна като американката, която най-добре познава Владимир Путин. В писмото, която изпрати до Центъра се казва:
„Поздравления за стартирането на Евро-атлантическия център за сигурност. Това начинание е отлично развитие за България и Черноморския регион и не би могло да бъде нито по-навременно, нито по-необходимо, отколкото е в този момент в международните отношения. Високо ценя сътрудничеството ни по време на работата ми в Националния съвет за сигурност на САЩ и очаквам с нетърпение да работим тясно с Вас и колегите Ви в качеството ми на старши изследовател към Програмата по външна политика в института „Брукингс”.
Отвъд посолството на САЩ в София, към момента не би имало друга организация в страната с толкова близки връзки и подкрепа от официален Вашингтон.
Освен от САЩ и Европа Центърът получи подкрепа от редица международни организации: "С голямо удоволствие научих новината за основаването на Евро-атлантическия център за сигурност. Убеден съм, че центърът много бързо ще се наложи като важен компонент в засилване на регионалната сигурност въз основа на евро-атлантическите ценности. Не бих могъл да се сетя за по-подходящ човек от Вас да е начело на тези усилия в България". Това се казва в писмо изпратено от Ърнест Херцог до Цветан Цветанов, ръководител на Отдела по сигурност на глобалната еврейска общност, изпълняващ длъжността на ръководител на Глобалното представителство на Световния еврейски конгрес в Израел.
Сред останалите имена, изпратили официалната си подкрепа се нареждат такива като Дейвид Харис, главен изпълнителен директор на Американския еврейски комитет, Агустин Диаз де Мера, бивш евродепутат, бивш депутат в парламента на Кралство Испания и бивш Директор на Полицията на Кралство Испания, посланик Даниел Фрийд и много други.
Анализът би станал прекалено дълъг ако се опитаме да изброим всички имена и организации, застанали зад Евро-атлантическия център за сигурност в София.
Не само броят, но и мащабът на влиянието на въпросните личности и организации доказват едно: този Център не е просто поредният „Тинк-Танк“ или градско НПО. Той е нещо повече, нещо, което може би към момента не е имало на родна почва и следователно би било трудно да вкараме в съществуващи рамки.
Едно е сигурно – Центърът е привлякъл достатъчно сериозна международна подкрепа, за да стартира своята дейност уверено. Тепърва следва да видим до какви проекти и инициативи ще доведе това, но с оглед мащабите на подкрепата за Центъра те със сигурност няма да бъдат незначителни или да останат незабелязани.
Добави коментар