Българинът не е склонен да прави комрпомиси с историята и паметта си
В анкета ни от миналата седмица попитахме: „Трябва ли да блокираме Северна Македония в ЕС?“. Поводът беше ултиматумът от страна на вицеприемиера Красимир Каракачанов, че би напуснал правителството ако България не използва своите инструменти за влияние срещу продължаващата в Република Северна Македония кражба на българска история и по-широки антибългарски политики в сфери като образованието.
Над 64% от участниците в Анкетата са гласували с "Да", защото Северна Македония се възползва от нашата подкрепа, без да променя позициите си. Едва 11% са избрали „Не", защото е в наш интерес Северна Македония да е наш съюзник в ЕС. Какво ни казват тези резултати за нагласите и разбиранията на българите по темата?
На първо място виждаме препотвърждаване на тезата, че българите държат изключително силно на своята история, памет и личности от миналото. Тежкият национален нихилизъм и апатия към собствената ни нация, която виждаме да се развива в редица западни общества, очевидно не е стигнала и пуснала корени в България.
Българинът е горд с произхода си, обича историята си и държи на нея. Когато той чувства, че някой се опитва да му отнеме това, да я преиначи или да я злепостави българинът реагира и то остро. В контекста на все по-засилваща се атака срещу всичко национално от страна на прогресивните, либерални сили в развития свят, подобна тенденция у българите (и по-широко в Източна Европа) е обнадеждаваща.
На второ място наблюдаваме нещо, за което определени среди в България говорим отдавна, но като че ли предупрежденията ни остават нечути. А именно това, че българинът е националист, консервативно мислещ и вярващ християнин – все позитивни и добри черти у него, докато Евроатлантическата кауза, към която влиза и членството в ЕС, бива редовно обвързвана с обратните на тези ценности у българина неща. По този начин каузата за членството на България към Западния свят търпи постоянна ерозия, при това причинявана от самите евроатлантици.
Докато българинът е силно консервативен по отношение на семейството – евроатлантически, про-европейски и прозападни организации редовно решават да застанат зад ЛГБТ идеологията и нейните събития като гей парада. По този начин естествено, отблъсквайки мнозинството от българите към антизападните и антиевропейски позиции. Друг пример е постоянното говорене за толерантност, мултикултурализъм и политическа коректност от различни евроатлантически организации и активисти, докато българинът е етноцентрист, силно противопоставен на миграцията към Европа от други континенти, или на нарастващия процент малцинства в сбоственото му общество.
Примерите могат да продъжлат доста дълго, но важното е, че по темата с Македония и ЕС ние намираме поредния такъв. Поредната ситуация, в която българинът е поставен да избира между „Евроатлантилзма“ и неговата кауза за по-голям и силен ЕС, и собствените му националистически и патриотични възгледи. При подобни ситуации той винаги ще избере второто, тъй като то е по-старо, по-вкоренено и по-ценно. Следователно, за да не страда постоянно каузата на Евроатлантизмът у нас тя чисто и просто трябва да се абстрахира от влизането в конфликт с изначалните и важни за българина ценности, като нацията, етносът, религията, семейството, традицията и прочие.
Анкети като горната ни показват, че независимо колко време минава българинът е устойчив и категоричен в своите национални позиции. Той няма да престане да цени и брани историята си, но за сметка на това би могъл да престане да цени и брани членството на страната му в ЕС или НАТО.
Най-рационалният съвет към хората, които не желаят да вредят на Евроатлантическата ни принадлежност би бил това да не поставят въпросната ни принадлежност в конфликт с националните, традиционни, патриотични и религиозни устои на българина. Членството ни в ЕС и НАТО не трябва да става синоним на отстъпване от национални позиции, загърбване на историческа памет, изкривяване на семейни и обществени норми или атакуване на традиционната за българина религия. Защото ако той бъде изправен пред подобен въпрос можете да бъдете сигурни, че няма да направи Евроатлантическия избор за сметка на нещата, в които вярва, вярвал е и ще продължава да вярва занапред.
Добави коментар