Екипът на ТОПНОВИНИ подбра водещите теми от деня в рубриката „Денят накратко“.
Каква резолюция прие парламентът за условията, които правителството постави на Северна Македония, има ли политически натиск върху работещите в националната медия според главния прокурор Сотир Цацаров, какъв бюджет на Еврозоната договориха финансовите министри на ЕС и още:
Без дипломатически конформизъм по "Северномакедонския въпрос"
Българската позиция за членството на Северна Македония получи политическа подкрепа. Въпреки че се случва рядко – и правителство, и парламент, и президент се обединиха около предложените условия. След двучасови дебати днес парламентът подкрепи условията, които правителството постави на Северна Македония. Документът не беше приет единодушно и Народното събрание постави свои условия и редактира първоначалната си декларация. Мнението на историците все още остава нееднозначно.
Работата на съвместната историческа комисия на България и Северна Македония започна да буксува при решаването на въпроса с Гоце Делчев и Илинденско-Преображенското въстание. Според българските историци тези въпроси не са наистина спорни, а причините за разногласията са много по-дълбоки. Същевременно министърът на външните работи на Македония Никола Димитров призова за разбиране. Той подчерта, че Македония вече 26 години иска да бъде част от НАТО заради сигурността, демокрацията и правосъдието.
Дебатът в парламента по декларацията за условията на правителството към Северна Македония обаче породи и питанията - ориентират ли се депутатите в сайта на институцията, която представляват, както и прочели ли са за какво ще гласуват, когато сутрин идват на работа.
***
Видим ли е хоризонтът на истината? Говори главният прокурор Сотир Цацаров
Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че се работи по две версии за спирането на програма "Хоризонт". По време на изслушване в анкетната комисия, създадена по случая „БНР“, Цацаров разясни, че причината за спирането на сигнала на програма „Хоризонт“ не е техническа. Основните версии до момента са тази на директора на дирекция „Техника“ Пламен Костов и другата - на генералния директор на БНР Светослав Костов. Миналата седмица медийният регулатор наложи глоба на БНР - 27 хил. лева - за нарушаване на индивидуалната лицензия и за нарушаване на принципа за гарантиране правото на информация. Последва и санкция от страна на КРС в размер на 40 хил. лева.
Спрямо това, което разкри днес обвинител №1, анкетната комисия ще привиква на разпит представители на КРС, СЕМ и ръководството на националното радио.
***
Еврозоната ще разполага с бюджет от 17 млрд. евро
Бюджетът на еврозоната, известен като Бюджетен инструмент за конкурентоспособност и конвергенция (BICC) се очаква да бъде финализиран догодина и да започне да функционира през 2021 година. Днес европейските финансови министри договориха детайлите на сравнително малък по размер бюджет за инвестиции и реформи. Бюджетът на еврозоната ще бъде в размер от около 17 млрд. евро. Това отговаря на дела на страните-членки от еврозоната от 25-те млрд. евро, които Европейската комисия предложи за подкрепа на реформи в ЕС. Държавите от еврозоната ще получат обратно под формата на финансиране от бюджета поне 70% от това, което те плащат за него, като в същото време съфинансираните проекти от бюджета ще бъдат за 25% от неговия размер.
***
България има ново консулство в Барселона
Генералното ни консулство в Барселона беше открито от вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева. Генерален консул ще бъде Цветелин Цолов, който досега ръководеше Генералното консулство във Валенсия. В консулския окръг живеят близо 16 000 българи, а по неофициални данни може би дори два пъти повече. Туристическият поток от България към тази част на Испания се увеличава с почти 80% за четири години до 2018 г., а една четвърт от стокообмена ни с Испания е с фирми, чието седалище е в Каталуния. Министър Захариева връчи и първия готов документ - лична карта, документи за който бяха подадени в новото Генерално консулство.
***
Над 14 000 безработни и загуби в милиарди може да струва едно решение на Европарламента
Общо 53 на сто от всички курсове на българските международни тежкотоварни превозвачи ще бъдат празни, без товари и без приходи за компаниите, а 14 хил. от пряко засегнатите в сектора ще си загубят работата. Това ще се случи, ако бъде приет Пакетът ''Мобилност 1'', без да е уважена позицията на България по него. Основният проблем, ако бъде прието задължителното връщане в държавата на всеки 4 месеца на тежкотоварните камиони, е че то ще обхване около 53% от всички задължителни курсове от и за България, които ще бъдат празни, без да генерират печалби за компаниите. От пропуснати приходи загубите ще бъдат 0,5 млрд. евро. Ще се увеличат и въглеродните емисии, като 1% от техния дял ще е за сметка на българските автомобили.
Добави коментар