Екипът на ТОПНОВИНИ подбра най-значимите теми от седмицата в рубриката „Тема с продължение“. Кои събития привлякоха вниманието ни, прочетете по-долу.
Има ли светлина за България в тунела наречен „мониторинг от ЕС“, защо за втори път името на страната ни буди ужас в Обединеното кралство, как протече изборът за нов главен прокурор и какви ще са газовите връзки в България и още:
***
Със съпротива или не Гешев главен прокурор ще е...
След 10-часова дискусия ВСС избра Иван Гешев за главен прокурор с 20 гласа „за“ и 4 „против“.
„Аз вярвам, че е време прокуратурата да поеме отговорност за собственото си управление" - с тези думи единственият кандидат за главен прокурор на България Иван Гешев оповести концепцията си за управление на прокуратурата по време на изслушването му във Висшия съдебен съвет (ВСС).
Изслушването на Иван Гешев започна със сигнал за бомба в сградата, който магистратите решиха да пренебрегнат. През това време пред сградата противници и защитници на Иван Гешев скандираха лозунги, обградени от стотици полицаи и десетки автомобили на МВР при безпрецедентни мерки за сигурност. За първи път в най-новата история на България изборът на главен прокурор на България е съпътстван от протести. Самият Гешев пък се извини на софиянци, че не могат да се придвижват заради него.
Протестът срещу кандидатурата на Гешев беше свикан от гражданско сдружение "Боец", подкрепен и от една от партиите, участващи в надпреварата за кмет на София, която заради това прекрати предизборната си кампания. Според противниците на Гешев, той е доказал, че е срещу правото и морала, и е време да му бъде казано "Стоп". Поддръжниците на Гешев пък излязоха на "Марш за законност", организиран от информационна агенция „ПИК“.
Протестиращи излязоха и на пл."Орлов мост" и блокираха движението по бул. "Цариградско шосе" без преди това да са предупредили за действията си и пред погледа на полицаите. Демонстрантите призоваха за окупация с палатков лагер и заявиха, че ще останат на кръстовището през целия ден. Страстите избуяха в сблъсък между две дами, които бяха задържани от полицията. Но протестът на възловото столично кръстовище продължи около 20 часа до 6.30 часа в петък сутринта. Недоволните срещу Гешев продължиха с протест пред президентството и в петъчния ден.
Пред сградата на Министерски съвет също се проведе протест срещу кандидатурата на Иван Гешев. От полицията съобщиха, че са взели обичайните мерки за сигурност с оглед обезпечаване на обществения ред. От там не възприемат като „блокаж“ ситуацията около района на ВСС. От СДВР обаче отказаха да назоват точната бройка на полицаите, охраняващи демонстрациите.
Пред висшите магистрати Иван Гешев заяви, че в България съществуват политико-икономични кръгове със сериозен финансов и медиен ресурс, които изграждат идеологическата си база на атаки срещу прокуратурата. Според него те се опитват „да те цапат и маскарят“ и ако се откаже от номинацията, ще изглежда така, че го е страх и ще предаде доверието, което колегията му е гласувала.
Според него има лица, които се опитват да компрометират процедурата и кандидата за главен прокурор, като натискът се насочи към следващия етап на процедурата, а именно президентската институция, която трябва да издаде указа за назначаване, протестиращи имаше пред президентството до късно вечерта в петък.
В концепцията си за управление на прокуратурата Иван Гешев отбеляза, че българските граждани са работодател на магистратите. Според него съдебната власт и в частност прокуратурата е длъжник на обществото и трябва да направи още много, за да компенсира липсата на достатъчно справедливост. По думите му ефективността на прокуратурата не трябва да зависи от отделни личности, включително и от тази на главния прокурор.
На 22 юли кандидатурата на заместник-главния прокурор Иван Гешев беше издигната единодушно от всички 11 членове на прокурорска колегия. Правителството се отказа от законовото си право да номинира кандидат. Почти веднага започнаха протести срещу кандидатурата му.
В деня преди заседанието на пленума главният прокурор Сотир Цацаров каза, че очаква изкуствено създадено напрежение да съпътства избора на Иван Гешев за главен прокурор на България.
След номинирането на Гешев бяха изпратени много писма в негова подкрепа. ВСС изчисли, че в 73 от становищата и позициите е заявена подкрепа, а в 12 становища - несъгласие. Настоящият главен прокурор, Сотир Цацаров подкрепи наследника си. Премиерът Бойко Борисов заяви, че работи добре с Иван Гешев по отношение на борбата с корупцията.
Мандатът на сегашният главен прокурор изтича на 10 януари 2020 г.
***
България и Румъния – послушното и палавото дете
Европейската комисия препоръча мониторингът за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка да отпадне. Надзорът за Румъния обаче остава, тъй като според ЕК страната е направила „отстъпление от постигнатия напредък“ по механизма.
Мониторингът съпътства членството на двете страни от 12 години насам. България и Румъния бяха единствените членки на Общността, поставени под такова наблюдение. Целта му беше да подпомага съдебната реформа, спазването на върховенството на закона и борбата срещу корупцията.
Миналата година ЕК излезе само с три препоръки към България и още тогава бе изказано предположение, че тазгодишният доклад ще бъде последният. Самият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер неведнъж е заявявал, че се надява до края на мандата на тази комисия мониторингът за България и Румъния да отпадне.
Според последния доклад на ЕК страната ни полага последователни усилия, за да изпълни поставените ѝ препоръки и е постигнала достатъчен напредък по изпълнението на ангажиментите, които е поела при присъединяването си към ЕС. Пред България обаче остават още важни задачи.
ЕК отбелязва, че страната ни трябва да продължи да работи за превръщането на тези ангажименти в конкретно законодателство. За целта Комисията предлага след отпадането на мониторинга приложението и спазването на реформите да се наблюдава и контролира от национален механизъм, и от ЕС.
Бъдещата Европейска комисия предлага нов механизъм, който ще следи за спазването на принципите на правовата държава не само в България и Румъния, а във всички държави-членки на Европейски съюз. Засега обаче този механизъм е само на идеен етап. Само предложение засега остава и обвързването на механизма за следене на ювърховенството на правото с отпускането на европейски фондове.
На национално ниво с функциите да следи за изпълнението на националния механизъм в областта на правосъдието ще бъде натоварен създаденият наскоро Съвет за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт.
Окончателното сваляне на мониторинга за България ще стане след като ЕК се допита по въпроса с Европейския съвет и Европарламента и се запознае с техните бележки. Еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова заяви, че очаква решението за окончателното отпадане на мониторинга над България да бъде взето до края на годината.
Веднага след анонсирането на новината председателят на групата на ЕНП Манфред Вебер поздрави премиера Бойко Борисов за добрата работа и реформите в съдебната система, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност.
У нас препоръката за отпадане на мониторинга също предизвика вълна от реакции и коментари. Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева отбеляза, че за първи път получаваме категоричен доклад, че сме изпълнили всички критерии. Тя посочи, че реформите не се правят за Брюксел, а за българските граждани.
Премиерът Борисов бе категоричен, че отпадането на мониторинга не е подарък към правителството. Той благодари на всички, които са работили усърдно за това, включително и на Сергей Станишев. По думите му отпадането на механизма трябва да ни амбицира още повече да се борим за върховенството на закона, борбата с корупцията, свободата на словото и т.н. Борисов изрази съжаление, че не е паднал и надзорът над Румъния. „Отделянето ни от Румъния не е хубаво, защото трябва да вървим със съседите заедно, за да има просперитет за този регион“, каза още той.
Председателят на ВКС Лозан Панов посочи, че отпадането на мониторинга е положителна новина. За него обаче съдебната ни система не е с тези измерения, с които би трябвало да бъде една европейска съдебна система и очевидно Механизмът за проверка надали е най-добре работещият.
Докладът на ЕК за България бе оценен като обективен и реалистичен от страна на Прокуратурата. Главният прокурор Сотир Цацаров коментира, че новината за отпадането на мониторинга е добра за България, но лоша за някои елементи на съдебната система. „За първи път от доста време получихме една доста обективна оценка. Вярно е, че това съдържание на мониторинговия доклад не радва всички. Тези, които мислят за България, трябва да бъдат доволни“, посочи той.
Най-доволен от намеренията на ЕК би трябвало да е правосъдният министър Данаил Кирилов, който малко след встъпването си в длъжност обяви, че ще подаде оставка, ако мониторингът за страната ни не отпадне тази година.
***
„Камионът ковчег“
Графство Есекс в Източна Англия се превърна в сцена от филм на ужасите. В камион бяха открити телата на 39 човека, сред които мъже, жени и един тийнейджър. Жертвите са китайци. Предполага се, че температурата в камиона може да е достигнала до -25°C. При такива условия оцеляването е невъзможно.
25- годишният шофьор Мо Робинсън от Северна Ирландия бе арестуван веднага, по подозрение в убийство. Той остава в ареста, а разпитите по случая продължават. Властите са обискирали две къщи. Търсят се и „организирани престъпни групи, които може да имат роля“.
Белгийските власти започнаха свое разследване. Смята се, че контейнерът с телата е бил транспортиран до Пърфлийт, в устието на река Темза, с ферибот от белгийското пристанище Зебрюге. Записи от камери показват, че после е прикачен към камиона.
От външното ни министерство съобщиха, че камионът е с варненски номер. Собственичката е ирландка, а превозното средство не е влизало у нас от 2017 г. Първоначално медиите съобщиха, че идва от България. После стана ясно, че камионът е напуснал ден след регистрацията и не се е връщал. Нищо друго освен номера засега не свързва зловещия случай със страната ни. Общо четирима са задържани по случая, а в разследването се включва и Виетнам, тъй като сред починалите има вероятност да има и виетнамци.
***
Газовите магистрали на България
След като в края на месец септември започна строежът на газопреносната инфраструктура от турско-българската до българо-сръбската граница - т.нар. "Балкански поток", в началото на седмицата бяха открити първите 11 км от тръбата - до компресорната станция „Странджа“.
Газопроводът ще преминава през землищата на 11 области: Варна, Шумен, Разград, Търговище, Русе, Велико Търново, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана, Видин. През месец април 2019 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД определи за изпълнител на обществената поръчка участникът Обединение „Консорциум Аркад“, с когото сключи договор с обща стойност в размер до 1.1 млрд. евро без ДДС. Срокът за пускане в експлоатация на 474-километровото трасе е 615 календарни дни. В срок до 250 календарни дни ще бъде изграден участък с дължина от около 308 км от Компресорна станция „Полски Сеновец“, намираща се в землището на община Полски Тръмбеш до българо – сръбската граница. В началото на октомври „Булгартрансгаз“ подписа договор за ново разширение на „Балкански поток“ чрез изграждането на две компесаторни станции - "Нова Провадия" и "Расово".
Новооткритото трасе бе построено за 6 месеца и е на стойност 75 млн. лв.
Разширението на газопреносната инфраструктура е изключително важно за целия регион на Югоизточна Европа.
Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов поясни, че след изграждането на газопреносната мрежа се очаква да постъпят около 17 млрд. куб. м газ на година.
Посланикът на Русия у нас Анатолий Макаров отбеляза, че свързването ни с „Турски поток“ превръща страната ни в един от големите газоразпределителни центрове.
Добави коментар