Войводите на Столичния oбщински съвет

Как ВМРО тихомълком се превърна в новият решаващ фактор в Столична Община

Изборите за кмет в София още не са приключили, предстои балотаж, но наредбата на столичния общински съвет е де факто сигурна. Тъкмо подредбата в общинския съвет определя кой ще има реална власт и лостове за въздействие в столицата, и кой няма. Кои ще могат да оказват натиск и влияние, и кои просто ще разполагат с трибуна, от която да говорят. Промяната в управлението на общинския съвет е това, в което можем да идентифицираме реалната промяна в управлението на града ни от политическа и партийна гледна точка. В нея виждаме кои партии спечелиха на тези избори, кои изгубиха и за кои не се промени кой знае какво.

От 2015-та година насам ГЕРБ държеше 30 общински съветника и де факто разполагаше с възможността почти еднолично да взима решения. След тези избори ГЕРБ губи 3-ма общински съветника и вкарва 27. Това поставя партията в ситуацията да разчита изцяло на друга формация, за да оформя мнозинство. Нека разгледаме опциите.

Втора по брой общински съветници става БСП – удвоявайки броя им от 7 на 15. Като основна опозиционна сила и „враг номер едно“ в ПР-а както на ГЕРБ, така и на БСП, подобен сценарии за коалиране е невъзможен. БСП ще се старае всячески да използва засиленото си положение в СОС, за да консолидира опозиционна подкрепа и анти-ГЕРБ вот зад себе си.

На второ място идва "Демократична България", която увеличи съветниците си само с 1 - на 12. При тях ситуацията е същата като с БСП – борят се всячески за ПР-а на „анти-ГЕРБ“/“анти-статуквената“ партия. България е в по-скоро необичайната политическа ситуация за главна опозиция да се борят две основни политически и обществени крила – едното „от ляво“, а другото претендиращо за „автентична десница“. И двете имат отчаяната нужда да бъдат припознати от по-широката, негласуваща общественост като истинската алтернатива на ГЕРБ. За тази цел и двете ще странят от потенциални взаимни действия с партията на Борисов в СОС.

В същата ситуация се намират "Атака" и Борис Бонев. Макар и в по-малък мащаб, а в случая на Сидеров и в официалната роля на коалиционен партньор, те се опитват да „продадат“ на избирателите си амплоато на опозиция и алтернатива на ГЕРБ. Всякакви взаимни действия на Бонев с тях би съсипало реномето му пред избирателите, докато при Волен това не е така. За негово съжаление, обаче, той разполага само с двама общински съветника, недостатъчно за оформяне на мнозинство с 27-те на ГЕРБ.

Всичко това оставя само един вариант за действащо мнозинство в СОС – ВМРО. Те увеличиха съветниците си тъкмо на 4, или точната бройка, която е нужна за мнозинство с 27-те на ГЕРБ. Нещо повече – те успешно консолидираха зад себе си националистическия вот в страната, изцяло на идеологическа база, което ги освобождава от нуждата да привличат и зависят от „анти-статуквен/анти-ГЕРБ“ такъв.

Ситуацията в новия столичен общински съвет се променя в насока, в която изглежда ВМРО са единствените реални победители с някаква промяна в нивото на власт, с която ще разполагат. Всички останали формации или губят досегашната си категорична позиция (ГЕРБ), или просто увеличават броя на хората, които само ще говорят от тяхно име в СОС, без да са достатъчно за прокарването или спирането на каквото и да било.

Докато широката общественост беше предимно вторачена в битката Манолова-Фандъкова, в тапетите на Игнатов или учудващо доброто представяне на Бонев, ВМРО като че ли тихомълком се превърнаха в тези, които държат ключа към властта в столичния общински съвет.