Завръщането на идеологията

Манолова се опитва да консолидира ляво-либерален сегмент

Новоизбраният кмет на Будапеща подкрепи официално Мая Манолова и призова софиянци да гласуват за нея. С този си акт той трансформира битката за София от това, което Мая предпочиташе тя да бъде – напълно изпразнен от идеология и „цветове“ сблъсък на уж граждански кандидат срещу „статуквото“, в една вече идеологическа борба с много ясно начертани граници. Граници, които категорично поставят Мая от страната на лявото, колкото и да бягаше тя от това през цялата си кампания.

Кметът на Будапеща Гергей Карачон е дългогодишен представител на „зеленото“ крило в ляво-либералните унгарски среди. Той беше народен представител в унгарския парламент от зелената LMP (Lehet Más a Politika; Различна политика е възможна), както и районен кмет в Будапеща. Което е по-интересно – кандидатурата му за районен кмет бе дело на коалиция от леви, либерални и зелени партии, включваща както зелената LMP, „градско-дясната“ либерална Демократична Коалиция (DK), така и Унгарската Социалистическа Партия (MSZP). Това е поразяващо близо до цялата пиар стратегия на кампанията на Мая Манолова за тези избори. В нея тя се постара да изгради нещо много подобно – уж „гражданска кандидатура“, подкрепена от целия център-ляво, социалистите, зелените, както и либералната градска десница. Дали подкрепата от кмета на Будапеща сега е просто съвпадение в кампаниите, или неговата е послужила за матрица на софийската от самото начало – няма как да знаем. Можем обаче на този етап да заключим със сигурност, че в София се случва нещо много подобно на това в Будапеща и то е с ярко очертани идеологически рамки „ляво срещу дясно“ и „либерално срещу консервативно“.

България е вече традиционно изоставаща от страните във Вишеградската сфера с едни 10-15 години. За повечето хора това е само икономическо изоставане, но аз смея да твърдя, че то е по-общо и обхваща също така политическото узряване. Докато у нас в политиката все още битуват разделения и илюзии от 90-те, при тях битката отдавна успя да еволюира в нейните съвременни за целия развит свят противопоставяния на консервативното срещу либералното. Дясното там, както и навсякъде в развития свят, значи консервативното, реакционното, традиционното и националното. Лявото логично значи обратното – анти-традиционализъм, анти-национализъм, анти-религия, анти-капитализъм и прочее.

Тъкмо на тази основа се разигра битката за Будапеща. Срещу консервативното и националистическо управление на Виктор Орбан беше събрана една широка коалиция от прогресивни, зелени, либерални и социалистически елементи. Макар да избягва да говори в идеологически щрихи, Манолова де факто се опитва да прави същото в София, като официалната подкрепа от новоизбрания кмет на Будапеща окончателно затвърждава тази теза.

В събота, от една страна, ще имаме кандидат с дългогодишна политическа кариера в Социалистическата партия на страната ни. Партия, която е апологет на социалистическия режим, на съветската инвазия от 1944-та, на болшевишкия преврат в Русия от 1917-а. Партия, която пламенно защитава своята пропагандна, изкривена версия за всяко едно от тези неща. Ще имаме кандидат, който се заиграва с либералната, прогресивна реторика срещу „езика на омразата“. Кандидат, който активно търси подкрепата на космополитните, градски хора, докато набелязва като свои врагове „националистите и расистите“. Това са похвати и речник, изкопирани почти едно към едно от западните ляво-либерални политици.

От друга страна, в лицето на Фандъкова, ще имаме кандидат, който е силно неидеологизиран в своя изказ, но който по стечение на обстоятелствата се явява основен противник на образуващата се и у нас по будапещки модел либерало-социалистическа коалиция. Партията на този кандидат поне номинално се води дясно от центъра, а коалиционният ѝ партньор е открито националистическата ВМРО, член на Европейските консерватори и реформисти (ECR).

Картинката, която виждаме, е все още доста мътна – и „либералната“, и „консервативната“ страна са по-скоро в зародиш, недооформени, недовършени и ненапълно осъзнати като такива. Наченките обаче са на лице и поставят доста ясни граници. Манолова е кандидатът на това, което с годините ще се превърне в установената и приета либерална левица на България. Същата, която се бори срещу Орбан в Унгария, срещу Качински в Полша или срещу Тръмп в Америка. Фандъкова, макар и самата тя много трудно да може да бъде поставена в идеологическо облекло, е кандидатът на онези хора у нас, които ще застанат от другата страна на барикадата.

За добро или за лошо еволюцията на политическата сцена у нас е неизбежна и тъкмо на тези избори започваме да виждаме наченките на нейното бъдеще. Бъдеще на консервативно-либерален разлом като този в другите европейски и западни страни. Бъдеще, в което Манолова ще бъде запомнена като един от първите политици, опитали се да консолидират целия ляво-либерален сегмент. Тъкмо поради осъзнаването на това аз избягвах в течение на тази кампания да правя общи призиви "за" или "против" Манолова, осъзнавайки, че би било нонсенс да призовавам либерални хора да не гласуват за нея или консервативни такива да го направят. Според мен е крайно време да заемем своите естествени места в политиката, захвърляйки изкуствените и временни разделения от Прехода. Тези, които сме консервативно и националистически настроени, следва да гласуваме категорично против отчетливо прогресивния кандидат на тези избори – Мая Манолова. Онези от вас, които виждат бъдещето в прогресивното, либералното или център-лявото, едва ли ще намерят в скоро време по-удобен момент да подкрепят кандидат, който толкова категорично да обедини този сегмент.