Меркел: 30 години след падането на Берлинската стена разделението между Изтока и Запада все още е факт

09:30, 06 ное 19 / Свят 25 2131 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

Когато падна Стената, Ангела Меркел е била на 35 години. В интервю пред сп. „Шпигел“ тя говори за мечтите си като гражданин на ГДР, трудния диалог между Изтока и Запада, и възхода на Алтернатива за Германия по време на нейното управление.

В интервюто 65-годишният канцлер разказа за значението на 9 ноември 1989 г. и последствията за нейния живот. След обединението Меркел успешно се кандидатира за Бундестага през 1990 г., тя стана министър на жените в кабинета на партийния си колега Кол, предава БГНЕС.

Канцлерът прави един вид баланс на германските вътрешни отношения 30 години след падането на Стената. Тя говори за политически грешки и дефицити в диалога между Изтока и Запада, критикува дебата за свободата на изразяване и вместо това иска повече смелост. С чувство за хумор и реализъм канцлерът отговаря на въпроса какво би станало, ако днес ГДР празнуваше своята 70-годишнина: „Със сигурност нямаше да се срещнем с вас“. Също така Меркел казва, че вече щяла да е пенсионерка, което би ѝ позволило да си вземе паспорта и да замине за Америка, доколкото пенсионерите в ГДР били свободни да пътуват извън ГДР.

Описвайки как би обиколила САЩ, за да види нейното многообразие, Скалистите планини, Меркел казва, че макар да не обича колите, щяла да направи пътешествието си на колела и то на „нещо, по-добро от „Трабант“.“

Меркел описва и адаптацията на източногерманците към начина на живот във ФРГ след обединението на двете Германии през 1989 г.

По отношение на това как се чувстват днес източногерманците, канцлерът отговаря така:“Има едно нещо, което много западни германци трудно успяват да разберат – че дори в диктатура може да има успешен живот. Имахме приятели и семейства, с които празнувахме рождени дни и Коледа, или споделяхме тъга“, но това винаги се правило като се проявявала бдителност по отношение на държавата. Но в същото време не всеки ден на източногерманците се е определял от факта, „че не можехме да пътуваме до Америка, а само до Унгария или България“.

Журналистите от „Шпигел“ задават въпрос какво би могло да бъде обяснението, че в три източни германски провинции днес сред най-влиятелните политически сили се нареди Алтернатива за Германия, която е „ксенофобска и отчасти фашистка“. 

Федералният канцлер е на мнение, че „ 9 ноември 1989 г. е и ще остане момент на щастие в германската история. Толкова много хора от ГДР са мечтали за свобода между 1949 и 1989 г. - и изведнъж стана възможно да говорим за това публично! … И дори днес всеки може да говори. Знам, че за източните германци от определено поколение животът стана свободен с мирната революция, но не винаги по-лесен. Знам също, че освен успешните региони, има и такива, в които селата се изпразват, защото децата и внуците са напуснали. Независимо от това, днес, 30 години по-късно, също така трябва да е ясно и още нещо - дори човек да не е доволен от обществения транспорт, медицинските грижи, действията на държавата като цяло или от собствения си живот, няма право на омраза и презрение към други хора или насилие. Не може да има толерантност към подобно поведение“.

Попитана не е ли разочарована от това, че много източногерманци били разочаровани от нея и поради това избрали да подкрепят Алтернатива за Германия, Меркел отговаря:“ Не. Виждам моята задача да работя за всички хора в Германия“.

А дали изпитва горчивина от това, че АзГ именно в Източна Германия е толкова силна, Меркел казва: „Ние живеем свободно, хората могат да говорят и да гласуват както решат. В началото на политическата си кариера бях по четири начина малцинство в ХДС: млада, жена, протестант и източногерманец. Междувременно аз съм федерален канцлер на Федерална република Германия от 14 години и трябва да служа на всички хора в Германия. Предположението, че преди всичко трябва да се грижа за притесненията на източните германци, е грешно - но ако това се следва, разбира се, води до разочарование. Това, което също ми липсва, е по-добър вътрешен немски разговор.“Според Меркел житейски преживявания на Изток и Запад [в Германия]са факт. За което трябва да се говори повече и да се правят по-усилени опити това да бъде разбрано.

На констатацията на журналистите от „Шпигел“, че в кабинета освен Меркел, има само още една източногерманка и че шефовете на 30-те най-големи и най-добре представящи се германски компании са западногерманци, Меркел отговаря:“ Някой току-що ми каза, че нито един немски университет не се управлява от един или друг източногерманец. Това не е просто странно, а истински дефицит. Предстои ни много работа. Причината може да се крие във факта, че мнозина вече бяха твърде стари през 1989/90 г. С моите 35 години щях трудно да се изкача по кариерната стълбица в икономиката. Всеки, който по това време е бил дете, може, разбира се, да стигне до най-високи позиции. Човек трябва да ясен и убедителен,, за да направи кариера – за което мога да само да насърча източногерманците. Но отново - това състояние не е добро“.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама