Датата 10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. С отстраняването на Тодор Живков от власт се вдига завесата на комунизма в България и води до мечтаните от мнозина демократични промени. В поредица от интервюта ТОПНОВИНИ потърси отговори на въпроси за събитията преди 30 години и последвалите процеси в нашата държава и общество. Представяме ви разговора с журналиста и дългогодишен водещ на предаването "Панорама" по БНТ Иван Гарелов:
Г-н Гарелов, какво се случи на 10-ти ноември 1989 и как то беляза развитието на България през изминалите 30 години?
Смени се системата. А ето какво е научила дъщеря ми, след като прочете моя книга, посветена на Прехода: „Първо, че политиката не е борба на добрите срещу лошите. За моето поколение, което израсна без илюзиите на идеологиите, но и без да сметне за нужно да си цапа ръцете с политика, това прозрение отне учудващо дълго време. Второ - да разбирам мотивите, но да съдя по последствията. Мисля, че така ще можем да отличим не добрите от лошите, а политическите играчи от държавниците. Смятам за особено ценно неговото отношение към Прехода - не като към серия от поквари и провали, а като към друсащ, но живописен път на държавообразуване“.
Къде бяхте, когато чухте новината, че Тодор Живков подава оставка?
Пленумът бе в петък. В събота „Панорама“ се водеше от Антон Вергиев. Темата за свалянето на Живков бе засегната в един кратък репортаж с мнения на комсомолски секретари, стопански дейци и други от този род. Не знам кой бе решил така да се отрази събитието. В БНТ въобще не бяха разбрали какво се е случило. Достатъчно беше да гледаш какво става в другите соцстрани, за да очакваш трусове и у нас. Въпросът беше какво ще произлезе от това - представяха си го по различен начин. Следващата събота - на 18 ноември, започнах с коментар, че предстои смяна на системата.
Настъпи ли всъщност „строителство“ на ново общество след 10-и ноември? Ако да, какво построихме?
Ирониите са неуместни. Бавно и мъчително, но ние изградихме демократичните институции. В този процес участваха много хора. Гордея се и с приноса на „Панорама“. От тогава има отстъпление. Хората скачаха на митинги, докато другите ограбваха държавата. Все пак пътят е „друсащ, но живописен“.
Каква цена платиха осмелилите се да излязат на улицата и да настояват за демокрация? Останаха ли излъгани?
Не. Все пак избегнахме кръвопролития, гражданският мир бе запазен. Смятам, че януарските събития през 1997 г. бяха истинският завършек на започнатото на 10 ноември. Разочаровани сме мнозина, искаме промяна, но не и връщане назад. Българският народ е направил своя избор.
Къде е мястото на малка България в революцията през 89-а? Спечелиха ли повече други страни от социалистическия блок? (Полша, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия).
Другите страни от социалистическия блок, преди всичко т.н. Вишеградска четворка, развиха бързо основите на пазарната икономика. Те бяха по-напред от нас и в съпротивата срещу налаганата ни социалистическата система по съветски модел. Те имаха и идеите, и хората , които да ги реализират. Те и сега са по-напред.
Като че ли у част от българите има носталгия по социалистическото време? Допускали ли сте, че ще станем свидетели и на това - 30 години след падането на режима?
Преувеличава се значимостта на тази носталгия. Тя е естествен процес на всички поколения по тяхната младост, по някои белези на живота. А също и по привичките да чакаме всичко да ни се „дава“, „отпуска отгоре“. Това не означава, че хората искат връщане назад. Искат просто повече сигурност. Досадно е хората да бъдат обвинявани за това. Тези блюстители на новия ред точно ни напомнят миналото.
Кои социалистически навици в държавното управление не са „умрели“ и до днес?
Трудно е да ги изброя. По-важното е да ги степенуваме. Администрацията има инстинкт за самосъхранение. Тя се съпротивява на промените, защото по-малко ще зависим от нея. Страхуват с , че ще останат без работа, ако администрацията се електронизира. За съжаление, тези привички се срещат и на най-високо държавно ниво.
Демократично, но неравно ли стана българското общество? Или прикриваните преди неравенства вече просто са видими?
Пазарната икономика ражда неравенства, няма какво да си правим илюзии. В същото време конкуренцията движи прогреса, от което печели цялото общество. Но пазарната икономика не е оправдание да не се грижим за по-слабите и бедните. За съжаление , политическата борба у нас не се води по тези жизнено важни теми. Сами рушим основите, на които се гради една справедлива държава.
Живи ли са идеалите на СДС днес и постигна ли Съюзът целите си?
Да. СДС изживя времето си, но неговите цели бяха постигнати и тя остава с основни заслуги за победата на демокрацията. Затова са толкова ценни тези няколко букви.
Приключи ли Преходът за България след приемането ни в НАТО и ЕС?
Не обичам да се преиграва с определението „Преход“, защото всеки го разбира според собствената си съдба. НАТО и ЕС бяха основните цели на демократична България ,но ние трябва да си поставяме нови цели. Да не говорим , че още не сме се научили да живеем по европейските правила, които някои сега обвиняват, че им пречели.
Ако 20-годишният ви син или внук ви попита какво е Прехода, как бихте отговорили?
Трудно, защото ние сме и герои и жертви на Прехода. Постигнахме го, а децата ни дали биха ни разбрали? Впрочем, нали ви цитирах дъщеря ми в началото...
Още по темата:
Георги Лозанов пред ТОПНОВИНИ: Преходът е травмата от илюзията, че комунизмът може да си иде с митинги и лозунги
Проф. Андрей Пантев пред ТОПНОВИНИ: И след 10 ноември се появи социалната пропаст между хората на подиумите и аплодиращите ги
Д-р Петър Берон пред ТОПНОВИНИ: Преходът е климактериум
Христо Смоленов пред ТОПНОВИНИ: След 10-и ноември бюрократичният диктат бе заменен с пазарен
Андрей Слабаков пред ТОПНОВИНИ: Преходът е смяната на едни крадци с други
Проф. Искра Баева пред ТОПНОВИНИ: Демокрацията не ни е дадена веднъж завинаги, тя се нуждае от непрекъснато препотвърждаване
Велислава Дърева пред ТОПНОВИНИ: Преходът ще свърши, когато българите поискат осъзнато да си върнат държавата
Димитър Луджев пред ТОПНОВИНИ: Имаме демокрация и правова държава, но само формално
Красен Станчев пред ТОПНОВИНИ за 10 ноември: В ситуация на диктатура, приближените свалиха диктатора
Румен Христов пред ТОПНОВИНИ: СДС беше наказан тежко за това, че промени България
Добави коментар