Датата 10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. С отстраняването на Тодор Живков от власт се вдига завесата на комунизма в България и води до мечтаните от мнозина демократични промени. В поредица от интервюта ТОПНОВИНИ потърси отговори на въпроси за събитията преди 30 години и последвалите процеси в нашата държава и общество. Ето разговора ни с лидера на СДС Румен Христов.
Какво се случи на 10 ноември 1989 година и как то беляза развитието на България през изминалите 30 години?
На 10 ноември се случи един преврат. Част от комунистическата върхушка замени друга, но това отприщи натрупаните през годините реакции и недоволство спрямо управляващите. Стигна се до 7 декември, когато беше сформиран СДС - партията, която впоследствие промени България. Истината е, че датата 10 ноември не е много тачена от СДС. Това беше една вътрешна смяна- смениха един партиен лидер с друг.
Къде бяхте, когато чухте новината, че Тодор Живков подава оставка?
Бях в София, в „Студентски град“. Бях докторант по това време. След толкова години и надежди за промяна се зарадвах много. Имахме една сформирана преди 10 ноември група, от неформали, основно докторанти и няколко журналисти. Впоследствие почти всички направиха успешно развитие в СДС и демократичните правителства на партията, да не използвам думата кариера.
Настъпи ли всъщност „строителство“ на ново общество след 10 ноември? Ако да, какво построихме?
Промените, които се случиха са огромни. Те никога не са достатъчни, разбира се. Свободните граждани са много взискателни и неслучайно критикуват политическата система и политическата класа. Очакват по-бързи реформи, по-добър живот и по-скоро да достигнем по доходи европейските граждани. Това е нормално, трябва да пресират политическата класа да работи повече за обществото и за гражданите. Сменихме тоталитарен режим с демократичен, централизирана планова икономика с пазарна. Частната инициатива е тази, която движи икономиката в страната. Станахме член на НАТО и ЕС. Пътуваме свободно по света. Има свобода на словото. Няма опашки пред чейндж бюрата за смяната на валута. Много неща се случиха, много.
Каква цена платиха осмелилите се да излязат на улицата и да настояват за демокрация? Останаха ли излъгани?
Тогава бях от младите. На нас ни се струваше, че нещата могат да се случат сега и веднага. Както се казва утре или вдруги ден. Очевидно е, че такива дълбоки промени не се случват от днес за утре, не стават толкова бързо. България загуби в много години в лутане. Особено при управлението на БСП. Няколкото нейни правителства през Прехода доведоха България до тежки кризи. През 1996-1997 г. над 3 хил. лева беше 1 долар, огромна инфлация, заплатите бяха 5-6 долара, пенсиите 2-3 долара. Тези дни слушам, ако мога да направя паралел с Ирак, която е богата държава с петрол, че въпреки всичко гражданите живеят с едва 2 долара на ден. Сещам се, че ние живеехме с 2 долара на месец. Ако не беше тази ретроградна социалистическа партия, наследница на БКП, и тя не беше спирала развитието на България, днес страната щеше да бъде много по- различна. Щеше да догонва бързия темп на развитие на някои от централноевропейските и прибалтийските държави, станали членове на ЕС горе- долу по същото време.
Къде е мястото на малка България в революцията през 89-а? Спечелиха ли повече други страни от социалистическия блок? (Полша, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия).
Мястото на България е на картата на Европа и това е изключително важно. Част сме от европейското семейство. Върнахме се в това семейство. Направихме своя цивилизационен избор, както каза президентът Петър Стоянов. Сега демокрацията, свободата, възможността да се пътува, плурализмът приемаме за даденост. Те не са даденост, бяха извоювани. Някои държави успяха да направят по- смели реформи, придвижиха се по-бързо напред. Основателно често сме критикувани от гражданите. Политиците носим вина за това, че не бяхме толкова смели. Провеждането на реформи е непопулярна мярка. Обикновено след това можеш да бъдеш наказан. Въпросът е да мислиш държавнически, да знаеш, че това трябва да се случи. Както СДС постъпи държавнически в периода 1997-2001 година, когато управляваше България. Партията направи изключително тежки и непопулярни реформи, за които бяхме наказани. СДС е партията, която е наказана най-тежко и най-дълго затова, че промени България и я сложи на картата на Европа. Заради реформите, които трябваше да бъдат проведени, тя беше наказана. Големите политици и държавници трябва да бъдат по-скоро визионери и да не мислят дали следващия мандат ще бъдат в парламента. А къде държавата им ще бъде през следващите 10-15 или 50 години.
Живи ли са идеалите на СДС днес и постигна ли Съюзът целите си?
Идеалите на СДС са живи. Партията направи не лош резултат, ако говорим за местните избори. Това нито ни възгордява, нито ни успокоява. Напротив, амбицира ни да работим още повече, да върнем избирателите при нас. Разбира се, не в онзи обем, в който бяхме подкрепяни през онези времена. Едномилионнен митинг не може да се направи. Така или иначе имаме своите последователи. Опитваме се да провеждаме нашата политика, която беше в основата на всичко, което се случи в България като промени. Ние сме дясна партия, християндемократическа, член на ЕНП. Смятаме, че изключително важно за България е приемането ни в еврозоната и Шенген- трябва да се работи в тази посока.
Като че ли у част от българите има носталгия по социалистическото време? Допускали ли сте, че ще станем свидетели и на това- 30 години след падането на режима?
Свързвам това с носталгията по младостта. Тези, които в момента си спомнят с носталгия по това време, са хора на по 60- 70 години и помнят добре социализма. Тогава са били на по 20- 30 години и носталгията по- скоро е към младостта им. Да не забравяме, че имаше над 1 млн. комунисти- наследниците им със сигурност ще ви кажат, че съжаляват за онези времена. Те бяха вся и всьо, беше им разрешено всичко. Живееха си добре, защо да не съжаляват за тези времена. Сега има конкуренция, трябва да се работи, да се доказваш, да си с качества. Навремето беше достатъчно да бъдеш партиен член и приближен на партийния секретар, за да направиш кариера. Днес това не е достатъчно, необходими са много умения и борбеност.
Кои социалистически навици в държавното управление не са „умрели“ и до днес?
Има навици вследствие на наследството, което получихме. Напр. пенсионните осигурителни вноски, които отделя всеки работещ. В бюджета годишно постъпват около 11 млрд. лева. Допълнително държавата подпомага пенсионната система с около 4 млрд. лева. Това е защото няма натрупани средства. Ясно е- изхарчени са, няма ги. А къде са пенсионните фондове, които бяха натрупвани от родителите ни, от бабите и дядовците ни? Наседяваш една изпразнена пенсионна каса и трябва отново да започнеш да акумулираш средства вътре. Отчисленията, които правим от възнагражденията си, трябва да достатъчни да покриваме социалните нужди на държавата, както за пенсии, така и за дейности за хора в неравностойни положения, и за социални грижи. Има и други държави, които са минали през войни, а проблемът с техните пенсионни системи не стои така остро, както в България. Част от онова време е и това, че всяка година на нереформирани системи се дават повече средства. Проблемът не е какъв е бюджетът като размер, а как се харчи. Дали средствата се харчат ефективно. През последните 5-10 години ежегодно имаме увеличаване на бюджета за здравеопазване с около 400- 500 млн. лева годишно. Нито пациентите са по- доволни, нито медицинските сестри, нито лекарите. Това е част от онази традиция да изсипваме повече пари с надеждата, че нещата ще потръгнат. Не, докато няма реформи няма да потръгнат.
Демократично, но неравно ли стана българското общество? Или прикриваните преди неравенства вече просто са видими?
И преди имаше неравенства. Истината е, че сега са по- видими. Могат да бъдат показвани и коментирани. Правил съм си труда да погледна стопанската история на България, която преживява няколко фалита по време на социализма. Никой не знаеше за това. Знаем, че повечето предприятия работят на загуба. Произвеждат продукция, която е трудна за реализация. Добре че беше СИВ, където бяхме задължени да купуваме немски трактори и камиони Ифа. Ние пък им изнасяхме наша продукция, която може би не беше възможно да бъде продадена на друго място. Не цъфтяха нито икономиката, нито българските граждани, но нямахме информация за това. Ние сме солидарно общество и трябва да мислим и да се грижим за тези в неравностойно положение. Имаме възможност инициативните, знаещите, можещите, работещите да получават повече и да правят кариера. Безработицата в последните 1- 2 години е около 4% по- ниска от средноевропейската. Има проблем с намирането на работна ръка. Предвид това започнаха да се покачват заплатите. Да, ние сме на последно място по доходи, но да си спомним базата, от която тръгва България и колко пъти тя беше връщана отначало. Тръгвахме отново от нула, след кризите, които бяха след управление на БСП.
Ако 20-годишния ви син или внук ви попита какво е Прехода, как бихте отговорили?
Преходът е един романтичен, но труден период, в който създадохме условия децата и внуците ни да живеят по- добре.
Още по темата:
Георги Лозанов пред ТОПНОВИНИ: Преходът е травмата от илюзията, че комунизмът може да си иде с митинги и лозунги
Проф. Андрей Пантев пред ТОПНОВИНИ: И след 10 ноември се появи социалната пропаст между хората на подиумите и аплодиращите ги
Д-р Петър Берон пред ТОПНОВИНИ: Преходът е климактериум
Христо Смоленов пред ТОПНОВИНИ: След 10-и ноември бюрократичният диктат бе заменен с пазарен
Андрей Слабаков пред ТОПНОВИНИ: Преходът е смяната на едни крадци с други
Проф. Искра Баева пред ТОПНОВИНИ: Демокрацията не ни е дадена веднъж завинаги, тя се нуждае от непрекъснато препотвърждаване
Велислава Дърева пред ТОПНОВИНИ: Преходът ще свърши, когато българите поискат осъзнато да си върнат държавата
Димитър Луджев пред ТОПНОВИНИ: Имаме демокрация и правова държава, но само формално
Красен Станчев пред ТОПНОВИНИ за 10 ноември: В ситуация на диктатура, приближените свалиха диктатора
Добави коментар