Министерството на образованието и науката подготвя Стратегия за висшето образование след 2020 г.
С нея ведомството ще се опита да намали неприсъствието на студентите в държавните университети, като най-вероятно ще прибегне и до въвеждането на подобно на дуалната форма обучение в средното образование.
Това заяви образователният министър Красимир Вълчев, който участва в кръгла маса на тема: „Висшето образование в България - предизвикателства и решения“, организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съобщи БГНЕС.
Красимир Вълчев: 15-20% е средната посещаемост на лекции в университетите
„Ако искаме да имаме по-качествено образование и да придобият повече знания и умения, студентите трябва да са по-въвлечени в образователния процес. Редовната форма на обучение е най-високо финансирана, тя е и най-полезна. Осъзнавам, че немалка част от студентите не могат да съчетават ученето с работата, но затова има и други неприсъствени форми. Ние правим проверки в няколко висши училища, които показват, че между 15-20% е средната посещаемост на лекциите в държавните университети“, заяви Вълчев.
Той припомни, че в последните години са направили реформи във висшето образование.
„В последните години направихме една много голяма промяна – преструктурирахме и намалихме приема, но по-важното е, че го преструктурирахме и насърчаваме профилната оптимизация. Над 25 професионални направления нулирахме приема, намалихме социално, стопанските и правни науки – намалихме с над 50% приема“, посочи министърът.
Той добави, че през 1990 г. 30% от завършващите средно образование са се включвали в системата на висшето образование, преди 2-3 години, те са били 83% и вероятно догодина приемът в държавните университети ще бъде около 50-60%.
Вдигат учителските заплати със 17% догодина
Според него основните предизвикателства пред висшето образование е как то да стане по-конкурентно на все по-глобализиращия се образователен пазар и подчерта, че за да се случи това е необходимо да се прави повече наука, да се инвестира в млади преподаватели и образованието да служи за развитието на обществото.
„Най-голямото предизвикателство обаче е университетите ни да бъдат свързани с европейски университетски мрежи, да се подготвят за епохата на цифрова трансформация, изкуствения интелект, да променят учебните си програми, да вплетат в по-голяма степен хоризонталните умения и да се подготвят за учене през целия живот. В следващите десетилетия хората няма да сменят работните си места, те ще сменят професии. Висшето образование ще трябва постоянно да надгражда и ще се наложи да карат по няколко магистърски степени в период през 10 г.“, заяви той.
Добави коментар