Европейските депутати обсъждат днес с Европейския съвет и Еврокомисията приоритетите за следващия дългосрочен бюджет на Съюза преди срещата на върха на 20 февруари, съобщи БНТ. Многогодишната финансова рамка определя таван на средствата, които Евросъюзът може да изразходва за период от поне пет години в различните области. От нея зависи и бъдещето на програми, свързани с климата, изследванията, подпомагането на малките и средни предприятия.
Рамката вече раздели страните членки на ЕС на две групи – така наречените икономични държави – богатият север, който не иска да дава повече от 1% от БВП за членска вноска в блока. От другата страна са Приятелите на кохезията – южна, централна и източна Европа, които разчитат на еврофондове и държи на земеделските субсидии.
Европейската комисия предложи още през май 2018 г. многогодишният бюджет да бъде равен на 1,1% от БВП на страните членки. Европейските лидери не желаят да увеличават вноските си, а Европейският парламент настоява за 1,3%, припомня БНР.
Освен размера на вноската има и още едно предизвикателство пред новия многогодишен бюджет - предложението на Европейската комисия е изготвено преди да се роди Зелената сделка. От Европарламента настояват една четвърт от бюджета да отива за борба с климатичните промени. За да започне да действа новата многогодишна финансова рамка в началото на следващата година консенсус трябва да бъде постигнат до лятото, тъй като след това е необходимо да бъдат приети регулации за 37 разходни програми.
Моментът е деликатен и защото Европа се готви да се прости с британските вноски.
Добави коментар