Людмил Янков: Не питай за цената на мечтата

Преди 33 години живота си губи великият алпинист Людмил Янков. Той загива в любимата си планина Рила, в подножието на връх Камилата, рамо до рамо с алпиниста Стоян Наков. Двамата се сгромолясват от 200- метрова скала, след което тръгва лавина и ги затрупва. 

Алпинистът е още помнен и обичан в Кюстендил, където е живял и работил. Обявен е за почетен гражданин на града, улица и писта в планината Осогово носят неговото име, а близо до дома му е издигнат паметник. В Кюстендил има и Музей на алпинизма, където можем да видим раницата, с която е бил на Еверест.

Христо Проданов: От порутената къща в Карлово до Покрива на света

Людмил Янков показва, че не знае какво значи предел на човешките възможности. Първият българин, стъпил на Еверест, Христо Проданов е застигнат от беда. Янков не оставя приятеля си сам в бедата и извършва невиждан и до днес подвиг. Той изминава 1330 метра, при – 40 градуса по най- трудния маршрут, известен като Жестокия път, но не стига до другаря си навреме. Христо Проданов остава завинаги на Еверест и в историята на алпинизма.

Снимка: Аврам Аврамов

„Този спорт се ражда заради приятелството, живее с него и умира със смъртта на някой истински приятел“, са думи на Людмил Янков. Планината го пощадява, но му отнема близък човек и мечтата да изкачи най- високия връх на планетата. След като оцелява без екипировка на 8500 м се налага ампутация на четири пръста...

За Людмил Янков можем да кажем и друго: че е най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите. През 2017 г. излиза книгата „Върхове и хора“, която събира всичко написано от него.

Съдбоносно или не ден преди фаталния си край, той пише: „Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само…Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът“.

Снимка: Аврам Аврамов

Точно под лобното му място е Елениното езеро, а Янков сякаш знае: „Снегът свойски пропукваше под стъпките ми. Планината беше в мен. Със сърцето си търпеливо се вслушвах в нейните тръпни въздишки. Тогава повярвах, че нищо не може да ме отклони от пътя към езерото...“.

Людмил Янков посвещава стихотворение на приятеля си Христо Проданов.

Не питай за цената на мечтата

бори се, литвай, падай и умирай!

Носи я винаги напред – в ръката,

възкръсвай, ставай, искай и намирай!

Не я затваряй в себе си, в душата…

Изправен дишай, никога не спирай,

мечтай за радостта, за красотата.

С възторг и трепет, с вяра в чудесата –

тя ражда и мира, и светлината,

с кръвта заплаща любовта и свободата.

Не питай за цената на мечтата.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!