Пандемията може да вземе хляба на милиони хора. Социалните и по-богати държави навярно ще се справят и ще овладеят положението, но по-малко социалните и прегърнати от корупция държави ще потънат в продължителна криминална революция. Нужна ни е ясна доктрина за подобряване на демографското състояние. Единственият начин да се преборим с фалшивите новини, е законът. Това заяви журналистът Валери Запрянов пред БГНЕС.
Публикуваме цялото интервю:
Все по-често чуваме, че светът ще бъде различен след пандемията от коронавирус. Как според вас би изглеждала една такава промяна и как тя ще се отрази върху журналистиката и медиите?
И аз чувам, че светът ще бъде различен, но още не знам дали ще бъде по-добър. Ако пандемията удари лакомията – голямата лакомия на трансграничните компании, и малката, домашна лакомия на Ханс, Жан и Иван, ще бъде прекрасно. Защото светът загуби чувството си за мярка и достатъчност и превърна излишеството в цел.
Снимка: БГНЕС
Но ако пандемията вземе хляба на милиони хора, ще бъде ужасно. Представете си свят, пълен с хора, станали излишни, с професии, станали излишни. Социалните и по-богати държави навярно ще се справят и ще овладеят положението, но по-малко социалните и прегърнати от корупция държави ще потънат в продължителна криминална революция. Глад срещу морал. Прекрасно време за нови месии, за затваряне на граници и за виновните чужденци, които изяждат хляба на местните.
Сигурен съм, че в това пресяване на хора и професии журналистиката ще оцелее, макар и много трудно, макар и с много жертви и промени. Защото обществото ще иска повече от всякога информация и коментари. Надявам се - вярната информация. Другата не е продукт на журналистиката.
Пандемията от коронавирус разголи един от най-големите проблеми на съвременното ни общество – липсата на сериозна журналистика. Смятате ли, че нейното време в България е дошло?
Сериозната журналистика не е скъп покойник, не си е отишла безвъзвратно, но е като зрънце сред плявата на скандалните, лъжливи и „атрактивни” писмени източници. Съгласен съм с вас, че това е проблем на съвременното ни общество. Защото една от причината за залеза на сериозната журналистика е в самото общество, в портмонето на всеки един. Потребителите се промениха, много от тях предпочетоха журналистическата чалга, защото гледат на писменото слово като на развлечение. Други се разочароваха от видими пристрастия на сериозните медии. Така настъпи любимото време за всички управляващи – пазарът да диктува потребностите. Сериозните медии станаха все по-бутикови, издръжката им стана все по-непазарна, което води след себе си други зависимости. В резултат на което обществото, подобно на Настрадин Ходжа, може дълбокомислено да констатира: „Тъкмо научих магарето да не яде, а то взе, че умря!”.
Снимка: БГНЕС
Трябва ли сериозната журналистика в България да бъде подкрепена, както това се прави в нормалните европейски страни като Австрия, където държавата ще отпусне финансиране на авторитетните медии?
Не зная как са решили в Австрия да отглеждат сериозна журналистика. Дано има ясен способ, а не става въпрос за създаване на зависими от субсидията медии. Спомням си как постъпи преди години Саркози. Държавата реши безплатно да абонира за печатно издание всеки 18-годишен, за период от да речем от половин година. Така вестникът или списанието влиза в повече домове. В някои – за първи път. Доста авангарден опит за отглеждане на читателска аудитория. Не зная какъв се оказа крайният резултат от тази акция, но тя нямаше за цел да подкрепи финансово издателите. Разходите за отпечатване бяха техни, а за доставка до домовете – на държавата. Редакциите, заради повечето читатели, печелеха от реклама.
В Швеция пък държавата пряко субсидира малките местни издания, за да има многогласие. Как у нас „държавно” може да се подкрепи сериозната журналистика, и кой ще се наеме да я раздели от масовата, за мен е въпрос без отговор.
Каква е вашата оценка за случващото се в България?
А какво се случва? Може би е по-полезно обществото да се концентрира върху това, което не се случва. Върху липсата на ясна доктрина за подобряване на демографското състояние, на образованието, на икономическото състояние на държавата и нацията. За жалост всички тези отлагани въпроси опират до оцеляването ни – физическо и духовно.
Какви мерки трябва да предприеме държавата срещу разпространението на фалшиви новини, с които се сблъскваме все по-често?
Единственият начин да се преборим с фалшивите новини, е законът. Не може постоянно да се пръкват сайтове с анонимни собственици. Защо вестниците трябва да отговарят на определени условия за прозрачност, а електронните издания – не? Тук е мястото на законодателите и на институциите. Защото вносът на фалшиви новини е много по-страшен от контрабандата.
TOPNOVINI.BG призовава за дисциплинирано и отговорно поведение пред изпитанието COVID-19. Да се обединим около каузата да запазим живота и здравето на най-близките си.
#ОстаниВкъщи - спаси човешки живот!
Добави коментар