Да се подпали Цариград, е решение взето от Българския революционен централен комитет (БРЦК) в навечерието на Старозагорското въстание, което предшества Априлското само с няколко месеца. В историята няма "ако", но в този случай употребата на "добре, че не се е случило" е подходяща. През 1875 г. започва Източната криза, която поставя под въпрос османското владичество над християнските народи на Балканите. От Румъния БРЦК решават, че е време за общонародно въстание, което да доведе до възстановяване на държавността ни.
БРЦК разделя българските земи на окръзи. Изпращат апостоли навсякъде, със задача да будят духа на народа за въстание и - свидетелства в спомените си Захарий Стоянов - Стоян Заимов и Тодор Пеев предлагат да бъде подпалена столицата Цариград. От четири страни! Намерението бързо се превръща в решение.
Търсят се от 35 до 40 човека, които да реализират палежа. Стоян Заимов предлага достойното за мащабната задача лице. Посочва, познатият тогава само на него, бъдещ воевода и най-прочут сред народните водачи в Априлското въстание Георги Бенковски. Това е и първото участие на копривщенеца в общобългарските дела. Рожденото му име е Гаврил Хлътев. По това време той вече е прехвърлил тридесетте си години и е непознат в средите на комитите. Преди да се запознае със Заимов е учил за кратко в училището в Копривщица. Търгувал е в Цариград, Анадола и Александрия. Печелил и харчил много. Охранявал е персийския консул. Когато се присъединява към емигрантите родолюбци, приема името Георги Бенковски. Изборът на име е въпрос на случайност. Така се е казвал полският патриот, с чийто френски паспорт се сдобил Стоян Заимов, докато бил заточен в Диарбекир. Полякът имал намерение да си извади турско тескере и изтъргувал стария си паспорт за 5 лири. Така нашенецът под чуждо име успява да избяга в Румъния. Когато Гаврил Хлътев се запътил към Цариград, за да го подпалва, се нуждаел от фалшив паспорт. Заимов услужил на приятеля си и Хлътев станал Бенковски.
Поглед назад: Апостолът на Априлското въстание
Интересно е описанието на този наш национален герой, дадено от Захарий Стоянов при първата им среща: "Ръст тънък, висок, гърди изпъкнали напред, глава вирната назад, с дълъг врат, лице прилично, малко сухо, усмивка сдържана и привлекателна, руси мустаци, тънки и доволно дълги, закривени от само себе си нагоре към очите, които придаваха особена представителност на лицето му; очи ясно-сини, поглед проницателен, коси и вежди руси, както и мустаците му, изобщо човек личен, човек, който беше в състояние да привлече всеки смъртен само с външните си качества. При това, като се прибавят още неговите движения, пъргавината му, строгата му реч, разправянето с ръкомахане, обръщенията с хората, които не оставяше да се почесват и да излагат своите мнения пространно и да го учат на ум, което и взаимна отстъпка и прочее, вие ще имате горе-долу повърхностно понятие за портрета на Бенковски".
Енергичният Бенковски бързо сформира дружина, изработват се фалшиви паспорти и се отправя по море към Цариград. Финансирането на акцията е 100 златни наполеона, поверени на революционера. Мъжете трябва: да уточнят местата за подпалване; да изучат топографски града; да наемат къщи и магазини, за да може да се разположат стратегически подпалвачите. Организацията тече близо месец. Условието да пристъпят към действие било да получат знак от Стефан Стамболов, че въстанието е обхванало българските земи. По това време Стамболов е в Стара Загора, зает с организация на въстанието. Преди това обаче се предвиждало още нещо. По всичко изглежда, че набраните "палячи" били професионалисти, защото Бенковски се върнал обратно в Букурещ, за да получи обещаните още 200 жълтици от БРЦК. Ако ги вземел, уговорката била да изпрати телеграма до някой си Ясен Росолиев с текст: "Купих двеста кила жито, които ви изпращам в Цариград". Ако парите не били налични, тогава текстът на телеграмата щял да бъде "Тук се намира нужното количество кожи. Ако желаете, елате сами да се уверите". Последното означавало - връщайте се! Възможните телеграми били изпреварени от друга, но от Стамболов: "Не купувайте гьон, търговията е слаба". Това значело - въстанието не успява.
Кибритлиите бързо се качили на един английски параход и благополучно слезли в Галац (румънска територия) живи и здрави. Така и Цариград оцелял. Опазило се чисто и лицето на българските революционери.
Добави коментар