„Олимпийски надежди“: Малката Ая Митева, която постави България на картата на конния спорт

В рубриката „Олимпийски надежди“ TOPNOVINI.BG представя най-добрите ни млади спортисти, които вече прославят България по света и за които тепърва предстои да се говори много.

Ая Митева – запомнете това име. Едва на 14 години тя спечели първия медал от европейски първенства в 105-годишната история на българския конен спорт. Тя завоюва бронза на шампионата по прескачане с препятствия за юноши и девойки в Зуидволде миналата година.

Снимка: Личен архив

Пред TOPNOVINI.BG Ая разказа, че язди от 8-годишна. „Приятел на семейството ме заведе в конна база НИЕСА, където се влюбих в конете от пръв поглед. Не съм избирала конния спорт, избрах конете и общуването с тях. А спортът е само част от цяла вселена на познание и емоции, които тези уникални животни разкриха пред мен“, сподели тя.

Младата шампионка успява умело да „жонглира“ между образованието и спорта – половината от деня прекарва в училище, а след това отива на конната база. Язди между 2 и 5 коня всеки ден. „Преди езда всеки кон трябва да се почисти и оседлае, а след тренировката – да се разседлае и измие. Някои коне изискват допълнителни грижи – някои имат чувствителна кожа, други – нужда от хранителни добавки, трети – специални компреси на сухожилията. Всичко това отнема доста време и обикновено се прибирам вкъщи след 20.00 ч. Вечерям и започвам да подготвям домашните си за следващия ден“, обясни Ая. Почти всички уикенди прекарва на базата, а когато сезонът започне – по състезания.

„Така погледнато, реално нямам свободно време, но истината е, че на базата и в спорта имам много приятели, с които се забавляваме през цялото време, когато сме заедно. За щастие приятелите ми от училище също са много съпричастни с мен и моите ангажименти, за което съм им искрено благодарна“, посочи тя.

Ая разказа още, че България конният спорт не е много популярен и е трудно да добиеш представа реално как се позиционираш спрямо останалите и какви шансове имаш. „Европейското първенство за деца е едно уникално събитие – както като организация и мащаб, така и по значимост и конкуренция. Европа все още е континентът, на който конният спорт е най-развит и нивото - най-високо. В този смисъл конкуренцията е наистина жестока – само най-добрите сред най-добрите се състезават там“, посочи тя.

Снимка: Личен архив

Младата шампионка сподели още, че има уникалния късмет да бъде тренирана от Стоица Аргилашки – човек, изцяло посветен на конете, спорта и не на последно място – на децата. „През всичките години, прекарани с него, той ме учи, че коректната езда, техниката и връзката с коня са най-важни при всяко едно представяне. Самото класиране в края е без значение, ако някой от другите три елемента не е демонстриран“, обясни Ая.

Непосредствено преди Европейския шампионат е имала възможността да взема участие в едно международно състезание в Чехия. „Там се представихме отлично, както и на кръг от Купата на Нациите, който се проведе в България и на който с отбора грабнахме златото. Затова заминах за първенството в Холандия спокойна и уверена в моите възможности и в тези на коня. Не съм правила планове – исках да покажа умения и правилна езда. Така и направих“, посочи тя.

„Никой не очакваше състезател от България да достигне финала. Там имаше държави като Германия, Франция, Холандия, Белгия, Великобритания и Ирландия, които са с дългогодишни традиции в конния спорт, разполагащи с школи, кадри и коне, които произвеждат световни и олимпийски шампиони от години, и никой не мислеше, че може някой от малка страна като България да устои на конкуренцията им. Още преди финалния кръг при нас идваха треньори и състезатели от другите балкански държави – изказваха подкрепата си и ми пожелаваха късмет. Постижението не беше само наше – румънци, хървати и турци ни подкрепяха, публиката също беше впечатлена и въодушевена. Не мога да опиша усещането, когато спечелихме медала! Не знаех, че е първият от такава величина за страната. Исках просто да покажа какво можем – аз и Каро Ас, на какво сме научени. Оказа се, че сме сред трите най-добри тандема в Европа. Плаках много. Всички около нас плакаха. От щастие. Беше неописуемо“, спомня си Ая.

Снимка: Личен архив

За нея конете са семейство и начин на живот. „Те са изключително чисти и сензитивни животни, които не търпят преструвки и фалш. Общуването ми с тях несъмнено ме е направило по-добър човек, грижата за тях – по-отговорен и дисциплиниран такъв. Да си на 9 години и да имаш пони, за което само ти можеш да се погрижиш и което само ти можеш да изяздиш, е отговорност, която изгражда невероятна дисциплина в едно дете. Научаваш какво е това някой да е зависим от теб, да имаш ангажимент към живо същество.  Да си на 10 години, да паднеш от коня в състезателния плац, пред десетки хора и после пак да се качиш върху него – това калява характера по особен начин. Научаваш много неща за падането, но и доста за ставането след него. Да си на 12 години и да спечелиш доверието на своенравен жребец – това ти дава криле. И приятел до живот“, разказа тя.

Именно на 12 години е била Ая, когато е започнала да работи с Каро Ас – жребецът, с който две години по-късно се явява на Европейското първенство в Холандия и печели медала. „Той е порода холщайнер и е истински благородно животно. Изключително интелигентен, опитен, с много благ и уравновесен характер. Не веднъж съм казвала, че след треньорите Каро е най-добрият учител, който съм имала. Той е олицетворение на т.нар. „честен кон“ – кон, който с цената на всичко - дори с риск за самия себе си, ще запази ездача. Именно работата с него ми даде увереността и рутината, без които нямаше как да се развия и да постигна резултатите, на които се радвам в момента. На шампионата в Холандия, Каро беше на 21 години – най-възрастния кон там. Но благодарение на отличната форма, в която го поддържа екипът зад мен, личните му качества и способности и изключителната връзка, която изградихме през годините, ние се представихме по-добре от повече от 130 тандема в Европа“, обясни бронзовата медалистка.

Снимка: Личен архив

Ая е категорична, че спортът я е направил такава, каквато е днес. „Дисциплина, уважение, търпение, целенасоченост – това са качествата, които спортът развива – качества, които са нужни и приложими във всяка една сфера на живота. Да умееш да се изправиш след тежко падане или провал – за това трябва воля, мотивация, кураж. Да изправиш десетки, стотици хора на българския химн и да видиш сълзи на щастие в очите на семейство и непознати – това е безценно, уникално изживяване, което няма аналог. Това ми дава спортът“, сподели тя.

Неин идол в конния спорт е Едуина Топс Александър – една от сравнително малкото дами в елита на нейната дисциплина. „Интересното при нея е това, че въпреки че от години е омъжена, живее и тренира в Холандия, тя продължава да се състезава под флага на родната й Австралия. Възхищавам ѝ се за уменията, резултатите и впечатляващата психика, която тя демонстрира, но не искам обезателно да приличам на нея. Вярвам, че всеки човек е уникален и вместо да губя време и сили в това да заприличам на някого, предпочитам да ги вложа в намирането и развиването у себе си на това, което би било достойно за възхищение от останалите“, заяви Ая.

Снимка: Личен архив

Конният спорт също е пострадал от коронавируса, въпреки че е индивидуален и се провежда основно на открито. „Специфичното за този спорт в България е, че има изразена сезонност в състезателния календар. Нормално, турнирите стартират в края на март и продължават до началото на ноември. За съжаление, поради ситуацията около новия коронавирус, състезанията така и не стартираха. Надявам се съвсем скоро провеждането им да бъде разрешено. Нашият спорт е индивидуален, няма контакт между състезателите, а мероприятията се провеждат основно на открито. Така погледнато, би следвало да е сред първите разрешени за състезателна дейност. Истината е, обаче, че и в глобален мащаб отражението на пандемията е много сериозно. Много международни състезания бяха отменени, включително Европейското първенство за деца и юноши, което бе една от целите ми за тази година. В момента се надявам поне Балканиадата да бъде организирана, за да може все пак да се ориентираме как се позиционираме в региона“, обясни Ая.

Целите, които си поставя за 2020 г., са свързани с училището и спорта. „В училище в края на учебната година ми предстои важен изпит за защитата на сертификат, с който се надявам да се справя успешно. А що се касае до спорта - в контекста на отложеното Европейско първенство за 2020 се надявам да покрия квалификациите за Балканиадата, тя да се състои и да взема медал от там.

След 10 години Ая се вижда щастлива. И олимпийска шампионка.

Снимка: Личен архив

Още от „Олимпийски надежди“:

„Олимпийски надежди“: Шампионката Ивет Горанова се цели във всички върхове в каратето

„Олимпийски надежди“: Александра Фейгин - изгряващата звезда на фигурното пързаляне

„Олимпийски надежди“: Александра Начева – младата шампионка в тройния скок

„Олимпийски надежди“: Светла Згурова пише историята на българския модерен петобой

„Олимпийски надежди“: Щангистът Ангел Русев се цели във второ европейско злато

„Олимпийски надежди“: Йоана Илиева, от която рускини, италианки и американки се страхуват

„Олимпийски надежди“: Джудистът Ивайло Иванов и усещането да си на върха на стълбичката