След близо 16 години членство в Алианса, отбранителните способности на страната са значително деградирани и към началото на 2020 г., България изпълнява съюзните си задължения с редица условности, поради технологическа изостаналост, ниска техническа готовност и значителен кадрови дефицит на своята армия. Това са част от изводите на ген.-майор (з) д-р Съби Събев - бивш военен представител на България във Военния комитет на НАТО. Авторът е участвал в изготвянето на Годишния доклад на Евро-атлантически Център за сигурност за 2019, а статията е публикувана на сайта на центъра.
„България и светът 2019”: ЕАЦС публикува своя Годишен анализ
В текста се посочва, че Руската федерация се позиционира като основна заплаха за НАТО, ето защо днес възпирането на Русия е най-актуалният проблем за НАТО и съюзните държави, и преди всичко източноевропейските страни-членки на Алианса.
Ген. -майор Събев отбелязва, че българската отбранителна политика след 2004 г., е призвана да изгради достатъчен възпиращ и отбранителен потенциал на страната, който съвместно със съюзни способности да гарантира напълно териториалната цялост и отбраната на страната при агресия срещу нея.
Според експертът обаче правителствата след 2004 г. насам, не са осъзнали или са неглижирали тази основна цел, разчитайки че членството ни в НАТО и член 5 на Вашингтонския договор решава този проблем.
Като следствие на това успокоение те намаляват отбранителните разходи на страната с оправданието, че сектори от социалната сфера имат по-належащи потребности, а армията да разчита на наличните си способности. Така управляващите през последните 16 години бързо забравят националното обещание при приемането ни в Алианса, че ще поддържаме същите в средносрочен план в рамките на 2,5% от БВП.
Авторът на статията отбелязва, че след агресивните действия на Русия през 2014 г. срещу Украйна, НАТО и източноевропейските съюзни държави са осъзнали, че проблемът за възпирането на Русия е изключително актуален и налага предприемането на конкретни действия.
За разлика от тях, България почти не чувства заплаха от силно нарасналия руски военен потенциал в Черно море и не притежава дори минимални възпиращи военни способности, каквито е длъжна да има като съюзна гранична държава. За възпиране на агресивни намерения България днес разчита изцяло на други съюзни държави, основно САЩ. Разбираемо е, че като малка държава, България не е в състояние да изгради силен възпиращ потенциал, но не е приемливо да не притежава и никакъв такъв. В България дори няма дебат по възпирането, докато в НАТО има активно обсъждане на този проблем от 2014 г., отбелязва ген.-майор Съби Събев.
Пълния текст на статията може да прочетете тук.
Добави коментар