В петък бившият министър на културата Вежди Рашидов даде свидетелски показания по делото срещу Мирослав Боршош. С думите си пред съда Рашидов на практика потвърди тезата на прокуратурата, че бившият директор на НДК е отговорен за нецелево разходване на средства, умишлена безстопанственост и сключване на множество неизгодни сделки. Става въпрос за средства за европредседателството, договори за пиар и юридически услуги, закупуване на луксозен автомобил, с което Боршош нанесъл щета на културната институция за около 4 млн. лева.
Делото „Боршош”
Делото срещу вече бившия директор на НДК тече от 2018 г. насам. Освен срещу него обвинения са повдигнати и срещу председателя на Съвета на директорите Валентин Кръстев, за който се твърди, че е упражнявал натиск за ремонта на сградата. Свидетелски показания по делото вече дадоха Томислав Дончев, Лиляна Павлова, както и Огнян Герджиков и Деница Златева. На последното заседание беше разпитван бившият министър Вежди Рашидов. Пред съда той заяви, че само за 3 месеца Боршош е успял да стопи средствата на НДК с 3 млн. лв.
„Като министър получих сигнал, че натрупаните средства в НДК, които имахме преди, бяха от порядъка на 4-5 млн. От НДК ми съобщиха, че има опасения, че те се стопяват бързо и може да няма за заплати до края на годината...Поисках (финансов отчет- бел. ред.), беше ми предоставен и дирекциите в Министерството на културата, които се занимават с тези отчети, казаха, че има стопяване на средства и са останали от тези 4-5 млн. лв. 1 милион...10-15 дена по-късно излязох в отпуска и ми беше съобщено по телефона, че вече не съм принципал, принципал е г-н Дончев ", обясни Рашидов пред съда.
Предисторията на един ремонт
Случаят „Боршош” води началото си още от септември 2015 г., когато в страната ни започва трескава подготовка за първото си ротационно председателство на Съвета на ЕС в началото на 2018 г. Централно място в организацията заема Националният дворец на културата, който по това време е определен за домакин на срещите в рамките на шестмесечното председателство и преминава от Министерство на културата към вицепремиера Томислав Дончев. За целта правителството отпуска 17 млн.лв., които трябва да бъдат изразходвани за предстоящите ремонти и подобрения.
Няколко месеца по-късно, през април 2016 г., директорът на НДК Мирослав Боршош обявява обществена поръчка с прогнозна цена около 13 млн. лв. Броени дни след това поръчката е прекратена и впоследствие обявена наново - този път цената е 14 млн. лв. заради допълнителни изисквания при проектирането.
Поръчката е спечелена от „Галчев инженеринг“, но междувременно цената на ремонта е скочила отново и вече говорим за малко над 16,5 млн. лв. И така стигаме до средата на 2017 г., когато Боршош иска от правителството още 36 млн. лв. Кабинетът „Борисов” 3 отпуска на НДК нови 28 млн. лв., с което институцията получава общо 45 млн. лв. от държавата за ремонт.
Година след началото на обновлението Националният дворец на културата е готов да посрещне повече от 20 хил. европейски делегати. Ремонтирани са всички зали в Двореца, осигурена е необходимата техника за провеждането на събитията от Европредседателството, подновена е и отоплителна и вентилационна система. Изцяло се обновява и информационната система на НДК.
Три правителства, един Боршош
Мирослав Боршош застава начело на НДК в края на 2014 г. по време на втория кабинет на Бойко Борисов. Това става след като месец по-рано тогавашният министър на културата Вежди Рашидов освободи част от Съвета на директорите на културната институция. Боршош остана начело на НДК и по време на служебния кабинет на проф. Огнян Герджиков, въпреки че вицепремиерът Деница Златева прави нови промени в състава на Съвета на директорите. И така до 26 юни 2017 г. (близо 20 дни, след като третият кабинет на Борисов отпуска нов транш за ремонта на НДК), когато министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова шумно отстранява Боршош от директорския пост заради системно неизпълнение на указанията на едноличния собственик и на решения на Съвета на директорите.
В мотивите на Павлова за пръв път се споменава, че действията на Боршош поставят под съмнение доброто финансово управление на НДК и са застрашили подготовката на сградата на НДК за Председателството. До този момент имиджът на изпълнителния директор е доста лъскав - на няколко пъти краси корицата на списание „Форбс България” и печели награди на изданието, ликът му дори се появява на редица билбордове в столицата.
Снимка: БГНЕС
Следва серия от ходове от страна на Боршош и на премиера Борисов. Първият обявява, че до отстраняването му се е стигнало заради отказа му под натиск да подписва нови обществени поръчки, свързани с подготовката на НДК за Председателството в условия, които не отговарят на правилата и закона. Вторият с един замах връща Боршош начело на НДК и обява, че противоречията са изчистени. След това управлението на Националния дворец на културата е прехвърлено отново на Министерството на културата и Боил Банов.
Битка на лобита в ГЕРБ - това вижда опозицията от БСП в скандала с НДК и подава сигнал до главния прокурор за нередности в културната институция. Скандалът доведе до няколко неща - на проверки в НДК влязоха прокуратурата, АДФИ и Сметната палата, Боршош се оттегли от директорския пост и впоследствие се сдоби с обвинения за умишлена безстопанственост. Две години по-късно обаче сагата продължава...
Добави коментар