Опасен чат: Какво можем и какво не бива да си пишем „на лични“

Понятието „лични съобщения“ в днешно време тотално изгуби своя дискретен смисъл. И преди в публичното пространство се е прокрадвал по някой смс, разкриващ детайли от частни разговори между известни лица, но след последния артилерийски обстрел на медийната среда с всевъзможни писмени компромати, вече всички сме убедени, че за никоя дума, написана между двама души, не съществува гаранция, че завинаги ще си остане между тях.

Чатът отдавна не е само лична кореспонденция. Вместо това се превърна в блудкав  сериал, чрез който широката аудитория се докосва до тайнственото ежедневие на известни герои от горните етажи на властта и бизнеса. Той все повече заприличва на леко жълта булевардна поредица, разкриваща тъмни сюжети и пикантни историйки от живота на силните на деня. Като например това дали даден персонаж от нея предпочита да пише на кирилица или на „шльокавица“, дали редовно е посещавал часовете по български език в училище или е пропуснал важни уроци по правопис, дали има достатъчно влияние, за да преотстъпва футболисти в други отбори или да съдейства за назначаване на посланици в далечни държави, и изобщо най-разнообразни подробности, които иначе обикновеният човек никога не би имал шанса да научи, тъй като са все неща, за които не се говори в новините.

Но покрай пикантното, сеирджийското и скандалното в разкриването на персоналните разговори на публичните личности, хванати на мушка я от прокуратурата, я от някой избягал от нея бизнесмен, изниква и един важен въпрос, касаещ всички ни:

Каква е гаранцията, че и нашата лична кореспонденция някой ден няма да лъсне в публичното пространство?

Отговорът няма да ни хареса – абсолютно никаква! Живеем във време, в което всяка една наша дума може да бъде извадена от контекста си и използвана срещу нас, понеже я има записана черно на бяло в множество приложения за виртуални разговори. Ходи обяснявай после, че си се шегувал или си имал нещо друго предвид – така или иначе петното вече е лепнато. А българите обичаме черния хумор и леко вулгарния изказ, особено когато си говорим под сурдинка с някого във виртуалното пространство. И със сигурност всеки един от нас с лекота си позволява да изпусне, без дори наистина да я има предвид, по някоя и друга обидна реплика за тоя или оня в личните си разговори с приятели или роднини. Да понапсува шефа, да ръсне пиперлив коментар относно свой колега, да понаплюе властта, да позлослови за силните на деня, да разкаже расистки виц или да нареди един куп нецензурни словосъчетания – и още какви ли не неща, които никога не би си позволил да изкаже в публичното пространство, но затова пък с охота го прави в „доверен“ личен чат.

И нека сме наясно – разказването на расистки виц не те прави автоматично расист. Но пускането му от твое име в публичното пространство – със сигурност.

Трябва да свикваме – чатовете ни също вече са потенциално публично пространство.

Като се замислите каква голяма част от ежедневната ни комуникация се провежда под формата на набран на телефона или лаптопа ни текст, ще си дадете сметка защо няма как да разчитаме на абсолютна дискретност. Най-малкото защото написаното съобщение оставя многократно по-трайна следа от изговореното. Думите отшумяват и се забравят, чатовете седят в архива на приложението ви, в историята на социалната ви мрежа и в телефоните на хората, на които сте изпратили смс-и. Сега разбирате ли защо ако някой реши да ви уязви чрез казаното в даден момент от вас, не представлява никакъв проблем да го направи – просто вади от контекста съобщение, което сте му пратили и го пуска в публичното пространство. Затова без да изпадаме в параноя, може би все пак не е лошо да започнем да внимаваме какво и на кого пишем.

Ето и няколко колкото шеговити, толкова и сериозни съвети по този въпрос, които биха могли да ви спестят куп главоболия в най-неочакван момент:

Чат с колегите

Няма нищо по-сладко от това да хвърлите шепа обиди зад гърба на шефа, за да се направите на по-смел и решителен пред колегите си. В един работен колектив злословенето по адрес на началството е дълговековна традиция и едва ли са много мениджърите, които наивно си мислят, че подчинените им не си разменят по някоя и друга пиперлива дума за тях. В това няма нищо чак толкова страшно, стига да не стигнете до крайности от сорта на: „Ako sre6tna toq mazen tulup v tumnoto, takuv boi 6te mu hvurlia, 4e samo na 6ef 6e mi stane!” Винаги имайте едно наум, че корпоративните чатове много лесно могат да се проверят, ако на някой от високите етажи на фирмата му щукне идеята да го направи.

Чат с жена ви/мъжа ви

Разменянето на съобщения с благоверната половинка на дневна база е най-голямото количество чат, което хората произвеждат.

Първо правило при писмена комуникация с жена ви – не си пишете едновременно с нея и с любовницата си, стават страшни гафове! Тогава сте в състояние сам да си пуснете такъв компромат, че за секунди да съжалите, че сте се срещнали изобщо някога и с двете. Ако съпругата ви изведнъж по погрешка получи съобщение от вас, гласящо: „Какво ще кажеш другия петък да преметна вещицата, че съм на командировка, и да идем на хотелче в Приморско? ОК ли си, писенце?“, най-добре си съберете повечко количество багаж, отколкото само за един уикенд. Така или иначе той вече ще се търкаля безстопанствен под балкона на вече бившето ви общо жилище.

Чат в група с най-добрите ви приятели

Честно казано, от компроматна гледна точка, това са най-рисковите оставени от вас доказателства, че сте безкомпромисен гадняр, тежък расист, безпардонен сексист и хомофоб. Въобще човек, който стои доста ниско в социалната стълбица, що се отнася до демонстриран морал. В разговорите с приятелчетата „на лични“ пишем най-големите глупости и вулгаризми, на които въображението ни е способно, и който и от тях да бъде изваден и публикуван, ще се простим с доброто си име и перспективната си кариера. И все пак няма абсолютно никакъв начин да спрем да го правим. Пикантните шеги по всевъзможни теми с най-добрите ни приятели в чата е едно от малкото останали удоволствия, които дори карантината заради коронавируса не успя да ни отнеме.

Чат с бизнес партньори и лица, от които зависим

 Както се видя от последните катаклизми в държавата, да пращаш смс-и на бизнеспартньори или политически лица, в които да прозира зависимост от тях или пък опит за влияние, е самоубийство с отложен старт. Наивната идея, че „само момичетата си пазят старите съобщения“ – каквото твърдение изказа не кой да е, а самият премиер – може да ви нанесе огромни стратегически вреди, дори да не успее да убеди съвсем всички в достоверността на написаното. Никога не забравяйте стария КГБ-принцип – не е важно дали един слух е верен или не, важното е, че подклажда съмнения. И се пазете от него!

Чат с непознати

Писането с непознати по една или друга причина става все по-срещано занимание в модерното общество. Независимо дали става въпрос за запознанства с цел краткотраен флирт или пък разговори в групи по интереси, проблемът с тези чатовете е в това, че непознатият винаги може да се окаже... познат. Или поне запознат с вашите цели и занимания. Какво може да се издъни ли? Някой може да се опита умишлено да ви провокира да напишете неща, които после да използва срещу вас, като ги извади наяве.

Ще спрем дотук, за да не изпаднем в мъгливи теории на конспирацията. А вие, след всичко прочетено, не спирайте да чатите. Просто вече не разглеждайте личните си съобщения като лични в буквалния смисъл на думата – веднъж и завинаги!