Синдикатите не се разбраха за еднодневните трудови договори, сумираното работно време и извънредния труд. Това стана ясно след провелото се заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което бяха обсъдени предложените от държавата промени в Кодекса на труда, съобщава БГНЕС.
Синдикатите призоваха България да започне да прилага европейското трудово законодателство, което според тях е момента не се прилага в много отношения.
Чавдар Христов от КНСБ коментира, че са подкрепили повечето текстове и са направили компромис по отношение на колективните трудови договори.
"За нас стои на дневен ред фактът, че нашето законодателство, в продължение на 21 години, не отговаря на изискванията на конвенция 1 на Международната организация на труда по отношение на условията за сумирано отчитане на работното време и 56 часова работна седмица, и това условие, че те са допустими, когато има непрекъсваем процес, произтичащ от естеството на работата“, коментира той и припомни, че през 2001 г. по времето на правителството на Костов е било премахнато това изискване.
„Късно си дадохме сметка до какви вредни последици ще доведе това в практиката. В последните 10-15 години се опитваме да възстановим това съответствие“, поясни Христов и изрази надежда проблемът да бъде решен през Закона, а не през Наредба, която е предвидена да бъде приета от МС.
Чавдар Христов подчерта, че наскоро, заедно с КТ „Подкрепа“, са внесли 100 000 подписа в социалното министерство, с които искат това несъответствие с европейското законодателство да бъде преодоляно.
„Другият въпрос, по който имаме известни противоречия е увеличаването на годишната норма за извънреден труд“, добави още синдикалистът.
По думите на Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ каза, че в годините са давани много предложения, но какво да остане сега, ще реши социалното министерство.
„Ние няма как да не акцентираме върху това, че има някои неприемливи промени за нас като увеличаване на срока за полагане на сумираното изчисляване на работното време, което би довело до още по-голямо изтощение на българския работник“, убедена е Григорова.
Според нея това ще даде възможност на работодателите да заплащат този извънреден труд като редовен, а не извънреден. „Алтернативата е цената на извънредния труд да се увеличи 4 пъти, така че да бъде неизгоден на работодателя. Извънредният труд е забранен. Той може да се прилага само в извънредни случаи и в никакъв случай не би трябвало да се счита за част от нормалния трудов процес“, коментира тя и каза, че подобен е проблемът и със сумираното изчисляване на работното време.
Тя обърна внимание и на въвеждането на еднодневните трудови договори, които според нея, са позволили на фирми да избягват санкциите и да работят в сивия сектор.
Григорова изрази надежда спорните текстове да бъдат изчистени преди влизането на законопроекта в народното събрание и подчерта, че е важно поправките да не създават нови трудности и проблеми.
Васил Велев от АИКБ посочи, че социалният министър Деница Сачева е обещала да промени разпоредбата, която е влошавала настоящата ситуация по отношение на разпростирането на колективните трудови договори.
Пламен Димитров: Властта да чуе площада
„Проектът създаваше възможност сепаративен израз на лобизъм или корупционни практики, подписан колективен браншови трудов договор между две от многото организации в бранша да бъде разпрострян без съгласието на всички останали в целия бранш. Това, за което постигнахме съгласие е, че може да бъде разпространен такъв договор, само след съгласие на всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите“, обясни Велев и добави, че именно заради това са подкрепили законопроекта.
Димитър Бранков от Стопанската камара похвали предложените промени.
„Ние отдавна настояваме за отпадане на генералната забрана за прилагане на извънредния труд. Ние не открихме никъде такъв аналог в ЕС. Тази забрана пречи на двете основни страни в трудовото правоотношение“, заяви той и каза, че в много сектори той е необходим, както сега в МВР.
Социалният министър Деница Сачева обясни, че промените са плод на усилията на всички социални партньори и на експертите от ведомството. По думите й то защитава интересите на всички страни.
„Това, което е прието от всички социални партньори, е възможността да не се сключва договор за работа през определени дни от месеца за една и съща дейност. Всички, без КТ „Подкрепа“ приеха включването на тютюнопроизводителите в обхвата на лицата, които могат да сключват еднодневни трудови договори“, обяви Сачева и добави, че с приетите поправки от НСТС се гарантира възможността трудовите договори на лицата, които се осигуряват в учителския пенсионен фонд да не бъдат прекратявани едностранно от работодателя до момента, в който не придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия.
Стана ясно, че до 19 юли тече общественото обсъждане на законопроекта, след което се очаква до 22 юли да бъде внесен за обсъждане в Министерския съвет.
Попитана как ще коментира решението на Конституционния съд, който твърди, че в Закона за социалните услуги се дават прекомерни права на доставчици на услуги спрямо непълнолетни лица, Сачева отговори: „Решенията на Конституционния съд не могат да бъдат коментирани. Те ще бъдат изпълнени", увери тя и добави, че утре текстовете ще бъдат разгледани в парламентарната ресорна комисия
Добави коментар