България на половин море или как много българи насила преоткриха Черноморието

10:30, 03 авг 20 25 2215 Шрифт:
Боян  Тончев Автор: Боян Тончев

Тази година най-после се осъществи дългогодишната мечта на не един и двама министри на туризма у нас – българите да започнат масово да почиват на родното море, вместо да се пръскат по близка и далечна чужбина през лятото.

Е, това определено не се случи заради призива на Ангелкова от началото на сезона, повторен наскоро като ехо и от наследничката ѝ – новата министърка, чието име не си струва да помним, имайки предвид колко кратко ще се задържи на поста до предстоящите избори.

Не е и заради някакъв внезапен спад в цените или пък скок в нивото на обслужването – те са все така високи и съответно е все така на средно ниво (за да не кажем ниско), както традиционно са всяка друга година.

Не е и защото най-после са престанали онези абсурдни „пинизи“ на родните търговци, противоречащи на всякаква бизнес-логика, които дразнят и отблъскват клиентите, но не спират редовно да се срещат по плажове и заведения – такса wi-fi, добавена към сметката в ресторанта; кърпа и диня за 30 лева към чадъра и шезлонга (без да имаш право да ги откажеш); естествени човешки нужди, таксувани между 2 и 5 лева; платено ползване на барбарон, без да се предлага друго средство за посядване в капанчето на пясъка, и изобщо онзи цял набор от типично български тарикатлъци, на които всяко лято се натъкваме с горчивина и ни карат да се заричаме никога повече да не стъпим на родното Черноморие. 

Всичко изредено по-горе си е там, заедно с бетонните чудовища-хотели, изтъпанени насред доскоро дивите заливчета, множеството недостроени скелета в полето на втора линия и разбитите, труднопроходими пътчета до много от любимите места за плаж на хората.

И все пак от средата на юли насам черноморските градчета и селца са пълни, а между четвъртък и понеделник (така нареченият „дълъг уикенд“) по заведенията вечер почти не може да се намери място за сядане без предварителна резервация. Като тази година е рядкост да чуеш друга реч по капанчетата, освен българска.

Парадоксът на „Спасяването на сезон 2020“ – гръцкото правителство удари сериозно рамо на българския туризъм

Не, българите не са се отказали да ходят в Гърция на море и не заляха доброволно родните курорти, обладани от патриотично чувство след призива на Ангелкова. Отказа ги гръцкото правителство, с крутите си мерки срещу пандемията, които удариха българския летовник директно в и без това изтънелия заради кризата джоб.

Не толкова опашките по границата, колкото добавянето на непредвидения разход „PCR тест за цялото семейство“ разколеба голяма част от човекопотока към плажовете на южната ни съседка и той се насочи на изток. Но за съжаление на министерството не напълни големите хотелски комплекси, стоящи празни заради провалените пътувания на руснаци и англичани, а се изсипа в частните квартири и малките семейни хотели по морските ни градчета.

И това е повече от логично – една от основните причини българите да започнат да ходят на море в Гърция беше точно за да избягат от бетона, шумотевицата и претъпканите плажове на курортните ни комплекси.

България на половин море

Явлението „България на половин море“, което наблюдаваме тази година по Черноморието ни, се дължи именно на факта, че родният турист, предпочел през последните години да летува в Гърция и Турция, се насочи основно към автентичните градчета и селца по морето, като почти изцяло успя да компенсира там липсата на чуждестранни туристи.

Подобно нещо обаче не се случи в бетонните курорти, до които така или иначе все по-малко българи опират, поради високите им цени и набор от услуги, традиционно достъпни предимно за по-заможните от нас руснаци, англичани и германци.

Сънародниците ни, свикнали да ходят на Халкидики, са по-склонни да идат в Несебър, Созопол или Лозенец, отколкото в Слънчев бряг, Албена или Златни пясъци. Просто защото последните предлагат съвсем друг тип летуване, което много от тях умишлено избягват, отивайки в Гърция.

Положителните страни на пандемичното туристическо лято

Разбира се всичко това си има и своите добри страни. Някои българи наистина преоткриха родното Черноморие, пълно с прелестни места, дори след цялото презастрояване и осакатяване на множество диви кътчета. Като тръгнеш от Дуранкулак и стигнеш чак до Резово – възможностите за чудесна ваканция наистина са не едно и две. На много от тях цените все пак са по-ниски от тези в съседните ни държави, а обслужването е на приемливо ниво. 

Необичайният летен сезон на 2020 година безспорно попречи на едни в бранша, но ще даде добри възможности на други. Със сигурност подходилите адекватно към ситуацията търговци на туристически услуги ще спечелят симпатиите на нови клиенти, на които ще могат да разчитат и през следващото, дай боже нормално лято.

А иначе точно сега е идеалното време за преоценка на някои типично български похвати в туризма. Кризата се отразява тежко на ваканционния бизнес, но и му показва грешките, като го учи как да се пренастрои, за да бъде по-адекватен. И когато не може да разчита наготово на тълпите от лесни и платежоспособни туристи от Русия и Англия, е време да направи реверанс към по-претенциозния, но винаги наличен български клиент.

За да не се окаже, че следващия път, когато той отново му потрябва, за да си спаси сезона, ще е предпочел да стои на опашки по границата и да плаща за PCR тестове, но на всяка цена да отиде да почива в Гърция.

 

Ключови думи

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама