„Велико народно събрание“ – това словосъчетание през последните дни започна да се произнася по-често, отколкото вездесъщите мантри „коронавирус“ и „оставка“, поддържащи метафизичните основания на магическата реалност, в която живеем от няколко месеца.
Управляващите го изрекоха първи като мощно защитно заклинание, с надеждата то да ги обвие в непробиваем щит, защитаващ ги от потоците на общественото недволство. И първоначално като че ли успяха. Но след като попремина стъписването от този дързък, но май не чак толкова добре обмислен ход, щитът се пропука и отдолу се показаха недостатъците и вътрешните противоречия на подобна идея.
Все по-очевидно става, че от ГЕРБ се пробват да ни изпързалят, вкарвайки в дневния ред на обществото неприкосновената свещеност на понятието „Велико народно събрание“, за което се надяваха да се говори или добро, или нищо.
Но то взе, че се оказа не чак пък толкова свещено.
Велико ли е Великото народно събрание?
Действително велики са онези народни събрания, които имат за цел да променят хода на развитие на нацията ни от една негова историческа епоха в друга. Примерно преминаването на България от подчинена в продължение на векове на турския султан територия към самостоятелна свободна държава, управлявана от свой княз. Или когато от младо княжество тя се превръща в съвсем зряло царство. Или пък когато след 45 години комунистически режим започнаха да се изграждат основите на новия демократичен строй (или поне тогава наивно смятахме, че именно това започва да се изгражда).
Марешки не е чел конституцията на ГЕРБ, но си смени мнението за нея три пъти
Предложеното от сегашната власт „Велико“ народно събрание няма как да бъде велико, просто защото е повече от очевидно, че основната му и едничка цел е да съхрани досегашното положение и да остави същите компрометирани хора да дърпат конците в пред- и задкулисието. Тоест необходимата за величие крачка от една политико-обществена парадигма към евентуално по-добра друга такава в случая тотално липсва.
„Великото“ народно събрание, което ни предлагат, цели всячески да останем в не особено великия етап на социално и държавно развитие, в който си се намираме и в момента.
Е, колко да е велико в такъв случай?
Къде са великите личности и можем ли да ги открием с лупа?
Дефицитът откъм велики обществени личности, които евентуално да бъдат включени като ключови депутати в този хипотетичен „рестарт“ на държавата ни, също е нещо, което лишава предварително бъдещото „Велико народно събрание“ от уонаби-великия му статут.
Нека направим един показателен експеримент – замислете се много силно в рамките на 60 секунди и след това избройте поне две-три имена на велики съвременни български политици или общественици, които при добро желание биха могли да попаднат в състава на бъдещото Велико народно събрание. Хайде, започвайте! Едно, две, три, четири, пет...
Стигнахте ли до шейсет? Кажете сега. Моля? Не се сетихте за нито един!? Ама как така? Наистина ли нямаме нито един благороден, неопетнен българин, необвързан с никакви тайни или явни зависимости, за когото да си представите, че би могъл да стане символ на единението и двигател на новия Велик парламент? Е, честно казано и аз не се сетих. А там ще се натикат цели 400! Една сериозна част от които вероятно ще са от редиците на сегашните 240 депутати, за които мисля, че няма нормален българин, който да желае да чуе имената им отново през остатъка от живота си.
Липсата на сериозни, уважавани от всички ни авторитети в българския обществен живот, които в кризисни моменти да обединяват хората и да бъдат техен ментор и опора, е сериозен проблем, плод на дългогодишната девалвация на политиката в България. Почти не са останали успели творци, бизнесмени, хора на науката или публични дейци, които да не са били обвързвани през определен период от живота си с някое политическо или бизнес лоби. Или ако има такива – последното нещо, с което искат да се забъркват е политика. И между другото за това също носят вина управлявалите страната ни през последните 15-тина години, без значение с какъв партиен цвят са те.
СБЛЪСЪК: „За“ или „против“ нова Конституция?
Обществото ни постепенно се лиши от своите авторитети и ярки личности защото всеки потенциално такъв рано или късно е принуден да се смеси с властващата конюнктура, или пък напълно да изпадне от дневния ред, а по този начин и от възможността да играе ролята на общоприет ментор.
Лекотата с която овладяни от властта медии могат да оклепат всеки, позволил си да надигне глава с по-неконвенционално мнение и да води активен и смислен социален живот, който да е пример за останалите, съсече из корен героизма на този народ. Ярките личности предпочитат да остават по-малко ярки, за да не попаднат под мушката на медийната власт, а ако това се случи – или започват чинно да се съобразяват с нея, или предпочитат далеч по-спокойната, но неавторитетна анонимност.
Та така – великите личности за Велико народно събрание са кът. Ако изобщо ги има.
Великата илюзия
Има и още нещо, което в България вече го няма. Отдавна ни липсва способността да можем да поддържаме велики илюзии и да се стремим към осъществяването им.
Ние вече не вярваме във велики обещания. Животът ни през последните 30+ години окончателно ни превърна в най-големите скептици на континента. Затова и ни е много трудно да повярваме в евентуалното величие на едно бъдещо Велико народно събрание.
ДПС няма да подкрепи ГЕРБ за нова конституция и ВНС
Може би и затова някак не успя да ни подейства заклинанието, както управляващите очакваха да стане. Не се смаяхме, не останахме с отворена уста и не си казахме – „Брей, това вече е друга приказка – едно Велико народно събрание е точно това, което ни трябва и което най-после ще ни оправи държавата!“
Ами не – нито ще ни оправи, нито ни трябва! Така че, господа вкопчили се във властта – измислете нещо друго. Но не ни го предлагайте с опаковка с надпис „Велико!“, защото ние отдавна знаем, че в тази държава велики неща не останаха.
И доста ще трябва да си налегнем парцалите, за да си ги произведем!
Добави коментар