През последните години страната ни се намираше в спирала на относителна политическа стабилност. Правителството изглеждаше бетонирано във властта, като дори към края на първата вълна от корона кризата, рейтингът на премиера се покачи, а правителството продължаваше да е в удобна позиция. Тази атмосфера сякаш ни накара да забравим, че живеем в изключително динамично време. Месеците на масово обществено недоволство ни подсетиха точно за тази динамичност и рязко промениха вътрешнополитическата реалност. От всичко случило се последните месеци можем смело да заключим, че не би било легитимно следващото правителство да бъде оглавено от Бойко Борисов. В случай, че това все пак се случи, то ще бъде сериозен удар по демокрацията и ще доведе до алиенация на още повече хора от политическия живот. Това пише в коментар за TOPNOVINI.BG Симеон Иванов, завършил "Политически науки и социология" в Германия и "Международна политика" в Нидерландия.
Покрай значимите събития в държавата ни не бива да забравяме и какво се случва във външнополитически план. А именно там настъпиха размествания, които дават на България шанс поне частично да покачи международната си тежест и да заеме нова регионална роля. Същите тези промени предполагат, че и в този аспект страната ни се нуждае от ново лидерство.
Постепенното оттегляне на Турция от западното семейство, засилващият се турско-гръцки конфликт, съперничеството в Западните Балкани и продължаващото руско влияние на Балканите са част от факторите, които придават на страната ни нова геополитическа роля, такава на граница и фронт в една нова регионална карта. Как ще се отиграе тази ситуация неизменно ще бележи имиджа на България за десетилетия напред.
"Шпигел": Цацаров и Борисов са нарушили закони, за да угодят на Ердоган
На международната сцена Бойко Борисов е компромисен играч. В миналото този подход носеше дивиденти, но в сегашната международна обстановка придобива опасни измерения. Най-актуалният пример за този тип политика на компромиса е екстрадирането на турски граждани замесени в преврата от 2016. Целта зад тези действия изглежда ясна – да се избегне бежански натиск от страна на Турция. Само че сделка с Ердоган се равнява на сделка с дявола, а имайки предвид отношенията между Запада и турския президент, действията на Бойко Борисов сериозно дискредитират международния имидж на България. Други актуални примери са изключително спорното решение за изграждане на продължението на Турски поток, както и балансираната политика по отношение на Русия, която оказва негативно влияние върху отношенията със западните ни партньори.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Докато до преди години лавирането между стратегическите интереси на ЕС, САЩ и Русия беше до известна степен възможно, то става все по-трудно и дори вредно за репутацията на България. Време е страната ни да поеме и стриктно да следва ясен външнополитически план, основаващ се и съобразен с курса на ЕС и НАТО. Само по този начин България ще може да бъде виждана в светлината на надежден и лоялен съюзник, което неизбежно носи активи и е предпоставка за устойчиво развитие. За воденето на последователна външна политика обаче се изисква стабилност и ясна визия вътре в държавата, които към настоящем липсват.
Обратно на родната сцена
Много бе изговорено за протестите, за състава на хората на площада, за целите или липсата на такива от страна на протестиращите. Важно е да погледнем истинските причини за общественото недоволство, а те се коренят предимно в две направления. Първо и основно е желанието на българите за демократичност и справедливост. И второ, трупаното години наред недоволство, породено от некомпетентни и безперспективни решения, корупционни скандали и правителствен произвол. В крайна сметка най-значимото е, че обществото ни демонстрира, че е будно, готово да отстоява основни демократични ценности и по този начин изпрати важно послание към следващите правителства. Не на последно място, протестът успя успешно да привлече вниманието на западните медии, което пък демонстрира, че България и случващото се тук все пак не е забравено от ЕС.
Снимка: gospodari.com
Следващото правителство?
Макар да не е ясно кога ще бъдат проведени следващите избори, по всичко изглежда, че основните партии – БСП и ГЕРБ, ще бъдат много далеч от сформирането на мнозинство. От друга страна всички останали формации с потенциал за влизане в парламента към момента отричат възможността за коалиране с БСП или ГЕРБ и върху тази линия градят обществената си подкрепа. Същевременно сме изправени пред силно фрагментиран парламент, в който дясноцентристките партии ще бъдат основен стабилизиращ фактор и няма да могат да бъдат заобиколени.
"Демократична България" сериозно увеличи политическия си капитал последните месеци, но формацията предимно привлича като избиратели част от синята интелигенция, младежта и млади професионалисти. От друга страна формацията "Републиканци за България" има потенциала да оглави и обедини център-дясното. Индикации за това дава заявката за общонационално покритие, включително в смесените региони и региони доскоро считани за принадлежност на ДПС, както и систематичното изграждане на структури. В допълнение, експертизата на Цветан Цветанов в областта на предизборните кампании и партийното строителство са предпоставки за успеваемостта на партията на следващите избори.
Към момента сякаш времето е факторът, който ще определи коя формация ще има по-висок резултат. Ако изборите са редовни, това ще даде достатъчно време на "Републиканци за България" да изгради добре функциониращи структури и да оглави дясноцентристкото пространство. Заедно с това времето не работи в полза на "Демократична България", която срещаше най-голяма подкрепа непосредствено след акцията при плаж Росенец.
Друга формация, която буди обществен интерес, е тази на Слави Трифонов. "Има такъв народ" за момента изглежда партията, която ще обедини протестния вот. Въпреки това, партията изглежда пасивна, като ѝ липсват и основни характеристики на формациите упоменати горе, а именно овладяването на определена социална група от хора, както и работещи структури.
Най-важните задачи пред новото управление
Освен поемането на ясен външнополитически курс е крайно време да се изготви дългосрочен план за устойчиво развитие по западен пример. В такъв план трябва да бъдат заложени точки във всички направления, но поне три аспекта заслужават особено внимание.
На първо място трябва да стои задълбочаващата се демографска криза, която поставя България в неизгодна позиция в глобализираната световна икономика. Всички мерки предлагани дотук остават предимно в сферата на популизма и са очевидно дълбоко неефективни. Второ, укрепване на пазарния принцип и стимулиране на малкия и среден бизнес, в това число прекратяване на държавната протекция върху определени бизнеси и натиска върху други, отхвърлянето на идеи като тази за държавна петролна компания, а защо не и обмислянето за отдаване на концесия на общински и държавни дружества. Не на последно място, устойчивото (икономическо) развитие на всяка страна е пряк продукт на образователната система. В този ред на мисли образованието е силно обвързано с първите две направления. Българското образование се нуждае от ударна модернизация и дигитализация.
След годините на сравнително политическо спокойствие и предвидимост изминалото лято рязко измени реалностите на родната сцена. Процесите в региона ни и в международен план пък начертаха нови императиви във външната политика. Новите реалности изискват ново управление.
Добави коментар