Кой е виновен за калпавото справяне с пандемията по света и у нас?

09:30, 19 окт 20 25 3015 Шрифт:
Боян  Тончев Автор: Боян Тончев

Остана ли още някой да се съмнява чия е вината за калпавото справяне на човечеството с пандемията? За пълния провал пред едно предизвикателство, което вместо да обедини света в реакцията му, да го изпълни с решимост и да го направи една идея по-добър, го раздели, озлоби и го подтикна сам да се изложи дори на по-голям риск?

Виновни за това са само и единствено политиците. Не учените, не скептичното население, дори не толкова и онези деструктивни сили, възползващи се от несигурното положение, за да всяват страх и раздор с тайни и явни идеологически цели. 

За всичко, което се случи от началото на кризата с коронавируса досега, вина носят най-вече правителствата. Заради бавната им реакция в началото, заради прекомерните ограничения, когато най-после осъзнаха докъде са стигнали нещата, заради твърде лежерното и повсеместно пренебрегване на мерките през лятото, заради повторната им тромава реакция при бързото настъпване на втората вълна. И като цяло – заради противоречивите сигнали и недостатъчната им воля за налагане на правила, в резултат на което хората загубиха доверие в научната информация, авторитета на здравните институции и важността на мерките, спуснати от тях. Налагани колебливо и вечно със закъснение, а затова – и със спорен и трудно видим ефект.

Де факто почти всяка една стъпка, предприета от управляващите по света беше или грешна, или твърде закъсняла. 

Властта е по-важна от здравето на електората

Въпросът е защо се получи така? Толкова некомпетентни и неподготвени за кризи личности ли са заели властовите постове в държавите? Къде са онези смели и решителни лидери, които в моменти на опасност успяват с харизма и убеденост в каузата да накарат гражданите си да се обединят зад тях? Да мобилизират волята си, да стиснат зъби и да не мрънкат за всяко малко или по-голямо лишение и неудобство, което им се налага да понесат за известен период. Политици-предводители, а не мишки, окопани в килера на властта. 

Защото именно това е единствената причина за малодушния им отговор срещу пандемията – страхът да не изгубят властта си! Липсата на топки да наложат правилните мерки, в които да са твърдо убедени, а не всеки път да пресмятат ще навредят ли на рейтинга им и ще ги отдалечат ли от победата на следващите избори. 

Световните политици погледнаха на кризата с коронавируса не от ракурса на общественото здраве, а през този на запазването на властта. Затова в началото никой не искаше да признае, че има проблем и да затвори границите, а туристи, гастролиращи работници и футболни агитки продължаваха да сеят зараза от едно на друго място из целия свят, докато най-накрая всичко пламна. След това, възползвайки се от паниката и видели, че това вдига рейтингите им, тропнаха с крак и наложиха прекалено крути мерки. Поблазниха се от контрола, който успяха с лекота да наложат над изплашените си народи. Заплашваха, че всички ще измрем. Твърдяха, че здравето и живота на хората са по-важни от икономиката и няма как да бъдат спасени и двете. А като видяха, че май са прекалили и доверието в тях започва да пада, обърнаха плочата и казаха точно обратното – здравето е важно, но не можем без икономика. 

По това време обаче вече всичко се беше объркало окончателно и все повече хора спряха изобщо да им вярват. Започнаха да роптаят срещу мерките и да отказват да ги изпълняват. За да не изгубят твърде много от скъпоценния си рейтинг, властимащите махнаха ограниченията и контрола, и оставиха гражданите сами да се оправят в ситуацията. Пандемията далеч не беше свършила, но отговорността за нея с лекота беше прехвърлена към личната съвест на всеки от нас. 

През цялото това време не се взеха никакви смислени мерки срещу потоците дезинформация, които се леят от интернет. В един момент светът масово повярва, че вирусът или изобщо го няма, или си е тръгнал, или не е чак толкова заразен. 

Но тогава удари втората вълна. И в този момент най-силно си пролича политическата немощ и липсата на всякакъв друг интерес в управляващите извън задачата някак да опазят властта си.

Втората вълна, протестите и властта в България

След всички грешни политически карти, които изиграха, в момента никак не е завидно положението на управляващите у нас. Броят на заразените пълзи уверено нагоре с числа, които дори не бяхме и сънували по време на първата вълна. Тогава обаче останахме цели месеци плътно затворени, имаше строги правила, контрол и дори заплахи, а сега не спират да повтарят как няма нужда и не е време да се взимат по-строги мерки. Защо? Какво толкова драматично се промени оттогава?

Отговорът е ясен – рейтингът им.

Тези противоречиви сигнали обаче играят много лоша шега на властта. На всички им е пределно ясно, че това сега се прави най-вече с цел да не се дразни допълнително и без това силно настроеното срещу тях  протестиращо общество. Но такъв лежерен подход към проблема е нож с две остриета. Защото протестът досега не успя да свали кабинета, но ако  очевидното отлагане на по-сериозни действия от тяхна страна доведе до срив в здравната ни система, оставките им са сигурни. За съжаление – с цената на много болни и на немалък брой жертви на коронавируса.

Не ни остава нищо друго, освен всички да стискаме палци втората вълна на ковида да не е толкова яростна през зимата, колкото беше първата. А политиците със сигурност ги стискат най-много. Защото знаят, че когато всичко това свърши, паметта на хората няма да се е изтрила с магическа пръчка. Ще помним всяка една дума, която са казали. И всяко едно действие, което са предприели или са решили по някаква причина да не предприемат. 

Само и само за да си запазят властта!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама