Промени в начина на финансиране на двете обществени медии - Българското национално радио (БНР) и Българска национална телевизия (БНТ), по-детайлно разписване на ролята на обществената мисия на двете медии, както и задължение за отчет за източниците и размера на всички приходи, свързани с изпълнението на дейности по обществената услуга пред Съвета за електронни медии (СЕМ).
Това са част от промените, които предвиждат измененията в Закона за радиото и телевизията, качени в понеделник за обществено обсъждане на сайта strategy.bg. Промените са изготвени от работна група в Министерството на културата, като според доклада на министър Боил Банов в нея са влизали представители на заинтересованите институции: Съвета за електронни медии, БНР, БНТ, Министерството на финансите, Сметна палата и представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).
По-рано днес кабинетът прие други промени в същия закон, с които се транспонират разпоредбите на европейската директива за аудиовизуални медийни услуги, пише "Дневник".
Измененията, подложени на обществено обсъждане на 19 октомври, са втори опит за внасяне на промени в този закон. В началото на лятото председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов внесе изменения в закона, които предвиждаха по-дълги мандати на шефовете на двете обществени медии, както и да бъдат избирани за не повече от два последователни пълни мандата. Тогава срещу тези идеи реагираха остро от журналисти и общественици и в крайна сметка Рашидов оттегли промените.
БНТ свали Горан Благоев от екран
"На прага на тази втора порция промени в Закона за радио и телевизията имаше много по-големи очаквания - да се засегне не само моделът на финансиране, а да се влезе по-навътре и до модела на управление, да се променят някои изисквания за управителните съвети и за генералните директори. Аз не ги виждам в този законопроект", коментира пред БНР медийният експерт Весислава Антонова.
Какво предвижда проекта
Текстовете предвиждат двете обществени медии да се финансират според обществената им мисия, като в проекта са разписани по-подробно задълженията на БНТ и БНР. Към тях е допълнено, че те създават и поддържат архиви с материали, излъчвани в техните програми или други медийни услуги, или създавани по тяхна поръчка и гарантират съхранението на аудио и аудио-визуални исторически архиви чрез поддържане и цифровизиране. Добавено е и че двете обществени медии трябва да създават и разпространяват "висококачествена журналистика", като отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки в новинарските и актуално-публицистичните предавания и в съдържание с политическа и икономическа тематика.
Снимка: БГНЕС
Сред другите задължения на двете обществени медии, които са и сега разписани в закона, са да осигуряват медийни услуги на всички граждани, да съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, да отделят специално внимание на децата и уязвимите групи, да осигуряват чрез своите медийни услуги достъп до националното и европейското културно наследство, да създават съдържание, което информира, образова и забавлява.
Към момента субсидията за БНТ и БНР се определя на принципа норматив за час програма. Според информация във в. "24 часа" един час програма в БНТ се оценява на 1844 лв., а в БНР - 443 лв. С промените се предвижда още лицензиите да бъдат вечни, а не срочни както е сега.
Добави коментар