Наградите „Икар“ по време на пандемия – панахида на българския театър или задушевно камерно представление? Ще продължи ли държавата да помага на актьорите? Какво е бъдещето на театъра след коронавируса? По тези и още теми TOPNOVINI.BG разговаря с председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев.
Раздадохте наградите „Икар“ без публика. Това се случва за първи път. Какво беше усещането?
Не беше много приятно за театралите, които са свикнали на пълни зали. Защото преди да се появи този коронавирус, бяхме стигнали до едно ниво, в което залите бяха всяка вечер пълни. И имаше бележки „търси се билет“. Т.е. бяхме докарали ситуацията до такава степен, че всяка вечер театрите се пукаха по шевовете. И някак си изведнъж рязко да се опразнят беше малко тъжно.
Има упреци, че церемонията била едва ли не като панахида на българския театър – пред празна зала. Но това могат да го кажат хора, които нямат грам мисъл по отношение на организация на едно такова събитие в ситуация, в която трябва да се спазват мерки, зададени от държавата. И ние по всякакъв начин трябваше да се съобразим със законите и най-вече да пазим хората си да не се заразят. И поради тази причина церемонията беше и по-различна. Имаше хора, които присъстваха, и след това споделиха впечатление, че е била изключително задушевна и притихнала като камерно представление. Това, което се хареса на повечето хора, е, че беше по-образно, без излишни патетики и разхищения. И наградените си взеха своите награди и са щастливи. Бяхме длъжни да уважим тези колеги, които през изминалия сезон са направили прекрасни роли.
Снимка: Facebook / Hristo Mutafchiev
Постоянно се затварят театри за седмици заради случаи на коронавирус. С това се отменят и много постановки. Не може ли да се намери друг начин - например да се изработи протокол, по който театрите да са по-малко ощетени?
Театрите са възможно най-безопасните затворени обществени пространства за своята публика. Всички влизат според мерките по еднопосочно движение, обръща се внимание дали всеки е с маска. Някои от театрите мерят и температурата. Зрителите са през стол и през ред. Ограничен е и техният брой – на 30%. Но мисля, че това не трябва да продължава. Трябва да се качат на 50% зрителите. Но те са изключително защитени в театралните зали.
По-големият проблем е при актьорите на театралната сцена. Защото имаме доста постановки, при които не можем да бъдем на разстояние от 1,5 – 2 метра. Не можем да играем с маски. Така че проблемът с коронавируса е повече между нас – актьорите и екипите на театрите, повече отколкото за зрителите. Така че ако частично се затварят театри по решение на самите директори, то това е само за да се предпази по-голямата част от трупите. Ако на сцената се струпат 20-30 човека, както е в по-големите театри, тогава пламвайки целият театър, това означава, че той ще затвори врати не за 14 дни, а за месеци. Това е далеч по-опасно. И точно поради тази причина директорите предпочитат да отменят няколко на брой представления, когато има случай на заразен, и с това да успокоят другите колеги, които са здрави. Затова затварят театри.
Мерки са взети във всеки театър. Протоколи има – има правилници за вътрешния ред. Всеки директор е пуснал заповед за начина на работа, репетиции, ограничаване на външни хора и т.н. Така че всеки един театър се е погрижил за това.
Снимка: БГНЕС
Работят ли театрите на загуба и докога ще издържат така?
Убеден съм, че цялата държава работи на загуба и няма как и театрите да не са на загуба. На този етап приходите са малки, а освен заплатите за трупите, се дължат и хонорари на външни актьори. И именно поради тази причина в началото на извънредното положение направихме всичко възможно да убедим Министерството на културата и Министерството на финансите – и те ни послушаха, да направят постановление, с което да ограничат действащата методика, която зависи от приходите от публика. И в рамките на шест месеца след края на извънредното положение държавните театри бяха изцяло финансирани от държавата – от бюджета на Министерството на културата.
Срокът на това постановление изтича в края на ноември. Затова проведохме разговор с министъра на културата и той е убеден и вече най-вероятно е разговарял и с финансовия министър, и с Министерски съвет постановлението да бъде продължено в рамките на шест месеца от 1 януари нататък. За да може колегите да си получават редовно заплатите и театрите да не спират да работят, ако нямат случаи на COVID-19. Така че Съюзът на артистите в България се е погрижил и провежда вече необходимите преговори, за да не страдат колегите в държавните сценични структури. А общинските театри работят по съвсем друг начин със самите общини. Те също са подсигурени, че в ситуация, в която им е трудно да правят достатъчно приходи, да бъдат подсигурени от общините за заплатите на актьорите.
Снимка: Facebook / Hristo Mutafchiev
Как пандемията ще преобрази театъра занапред? Каква е Вашата прогноза?
Има много интересна тенденция, която е и логична в тази ситуация. Тя е да се търсят заглавия, които са с по-малък брой хора на сцената. Театрите се ограничават в това да поставят пиеси с по 15-20 актьори и да е зает целият състав. Търсят се повече моноспектакли и пиеси с по двама-трима души на сцената. Хубавото е и че умните театрални директори – тези, които наистина мислят за развитието на своя собствен културен институт, биха могли да помислят и за дубльорство. Т.е. ако в една постановка играят двама или трима актьори от трупата, заедно с тях може да репетират и други двама или трима души – т.нар. втори състав. Tака при проблем с COVID-19 в първия състав, може да го замени вторият. Това ще осигури повече работа и на колегите, които нямат ангажименти в театралните трупи.
Така че смятам, че нищо драматично не се случва в българския театър. Трябва да бъдем много гъвкави и изключително адаптивни в тази ситуация. А мисля, че българинът е адаптивно същество и бързо успява да намери решение и вариант, за да продължи напред.
Добави коментар