С 18% е намалял броят на студентите у нас през последните седем години. Това сочат данните от десето издание на Рейтинговата система на българските университети.
Българските университети подготвят все повече лекари, учители и инженери отколкото преди седем години. Намалява обаче броят на желаещите да учат „Икономика“, „Право“, „Политология“, „Информатика и компютърни науки“ и „Администрация и управление”.
„Хора и улици“: Домът на днешните будители
Традиционно най-предпочитан е СУ „Св. Климент Охридски“, следван от УНСС и Пловдивския университет. В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като най-много избират професионалното направление „Театрално и филмово изкуство“ - над 69%.
Увеличава се и делът на чуждестранните студенти у нас. Най-много от тях се обучават за лекари, стоматолози и ветеринари. Сред предпочитаните специалности са и „Фармация“ и „Музикално и танцово изкуство“.
На фона на икономическите ефекти от пандемията, свързана с разпространението на COVID-19, делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години се покачва до 2,8%. В сравнение през изминалата година той е бил 2,2%.
Средната възраст на учителите намалява, все повече новозавършили влизат в системата
Средният осигурителен доход на висшистите обаче нараства, достигайки до 1373 лева. Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ и „Комуникационна и компютърна техника“. За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България. Пълните данни от десетото издание може да видите тук.
Добави коментар