„Класически истории с призраци“ на издателство „Ера“ е колекция от позабравени разкази за духове, част от световната литература, които днес са засенчени от хорър филмите. За да няма подведени читатели, важно е да се уточни, че въпреки заглавието си духовете в историите са приветливи. Те не са онези демонични създания от съвременните филми на ужасите.
В антологията са събрани добре познати майстори на перото в англоезичната литература като Чарлз Дикенс, Марк Твен, Едгар Алън По, Натаниел Хоторн, Хенри Джеймс, Едит Уортън, Елизабет Стюарт Фелпс. Хубавото на сборниците от този род е, че дават бърз поглед как автори, подчинени на различни жанрове, могат да пишат по една тема. Лиза Мортън и Лесли С. Клингър са съставителите на този сборник, а преди всеки разказ има кратка интродукция за автора, творчеството му и конкретната история. Самите разкази са доста разнообразни.
„Лигея“ на Едгар Алън По е игра на думи за връщането към живота посредством спомени. „Стрелците“ на Артър Макън е посветен на войната. Марк Твен в „Призрачна история“, от друга страна, осмива склонността на хората да приемат свръхестественото.
„Семейни портрети“ на Йохан-Август Апел е историята, оказала най-силно въздействие върху друга майсторка на фантастиката – Мери Шели. В своето въведение към „Франкенщайн“ тя се позова на разказа и силните му образи. Апел показва човешките страсти в една картина, която дори и смъртта не може да преодолее, а Мери Шели ги претворява в чудовище.
Най-запомняща се история от антологията обаче е „Звънецът на камериерката“ от Едит Уортън. Уортън е първата жена, която печели „Пулицър“ за романа си „Епохата на невинността", от чийто социален изблик се ражда филмът на Мартин Скорсезе „Невинни години“. И в историите си с духове Уортън не се отказва от сравняването на половете и различните социални класи. „Звънецът на камериерката“ засяга жените и женската солидарност, а призракът не се появява, за да плаши, а за да ви накара да се замислите върху брака и женските приятелства.
Свързващата нишка в 17-те истории са темите за възмездието и изкуплението. Духовете не броят безцелно в очакване някой да ги забележи и да припадне от страх. Те се появяват, водени от желанието да поправят несправедливост и да напомнят за истории от миналото. Старата школа не се е опирала на кръв и насилие, когато е говорела за мъртвите.
Филмовата индустрия изживява ренесанс по отношение на ужасите. Жанрът е съживен с по-остро писане и отвеждане до най-смущаващите места, които може да си представите. Но дори най-добрият хорър филм ще стои върху раменете на гиганти, които са изследвали различни мотиви и стилове преди повече от век. Голяма част от тези мотиви могат да се открият в „Класически истории с призраци“.
Български книги отиват на най-голямото литературно изложение в света
Добави коментар