Фероцен - откритието, което не получава Нобелова награда

Нобеловата награда по химия се дава за вдъхновяващи научни открития, често съпътствани от съревнования и спорове за авторски права, зад които се крият задълбочени знания, опит и интелект. Но винаги е нужен и мъничко късмет. Не само това, но от първостепенна важност е, откритието да е изключително. Не едно издание отказва да публикува първоначалните доклади за разработването на метод за редактиране на генома, което спечели Нобела за 2019 г. Не винаги в началото на един научен процес може да бъде разпознато бъдещо невероятно откритие.

Идеален пример за това е фероцен. Съединението съдържа първата по рода си органометална молекула със "сандвична" структура. Веществото е ярко оранжево на цвят и познато не само по вид, но и по структура на всеки студент по химия, т.н. сандвич представлява два петатомни пръстена, изградени от въглеродно-водородни (СН) групи, придавайки ароматен характер на молекулата (подобно на по-известния бензен). От латинското име (ferrum) се разбира, че молекулата съдържа и желязо. Железният атом е свързан с петте въглеродни атома на всеки един от пръстените и по такъв начин съединението може да се оприличи на сандвич. Това е пример, че не всички наименования в науката са сложни и неразбираеми.

Три научни групи, независими една от друга, успяват да синтезират фероцен за първи път. Въпреки това само втората (Томас Кийли и Питър Паусън от университета Дюкен в САЩ) и третата група (Самюел Милър, Джон Тебот и Джон Тремейн от британската газова компания Бритиш Оксиджън) публикуват откритията си почти едновременно през 1952 г. Нито една от групите обаче не е била сигурна каква точно е структурата на новооткритото вещество с цвят на портокал. Предложената структура и на двете групи се приемат като странни и потенциално грешни от Роберт Удуърт и Джефри Уилкинсън от университета Харвард в САЩ. Не само това, но според тези двама учени оранжевото вещество било от изключителна важност най-вече за това, защото нямало конвенционална структура, която да пасне идеално. След ново преразглеждане, пак от двамата, на молекулата (през 1952 г.) се появява за първи път предложението за добре познатата от всеки студент по химия "сандвична" структура на фероцен. Тогавашният редактор на изданието за химия Journal of the American Chemical Society приема новия доклад от Удуърт с думите: "Не мога да не си помисля, че пак не си ползвал хашиш". Въпреки недоверието към тази нова структура, скоро след това рентгенова кристалография доказва, че без съмнение структурата на фероцен е тази, предложена от Удуърт и Уилкинсън.

През 1973 г., когато идва времето за Нобеловата награда за химия, е изминало достатъчно време, за да се докаже значимостта на откритието. Въпреки това, наградени са Фишър и Уилкинсън за новаторската им работа в областта на химията на органометалните съединения. Комисията по награждаване не преразглежда случая и не променя решението си. Откритието на фероцен и неговата невероятна структура не получават отличието, което според много учени заслужават.
 
Към края на тази история е важно да се погледнем началото. Три групи успяват да синтезират новия материал и въпреки това, само две са представени детайлно и получават най-голямото внимание. Но какво е станало с първата група? През 40-те години на миналия век, екип от американската корпорация Юниън Карбайд пуска гореща пара от циклопентадиен през железни тръби и установяват, че апаратът им се запушва от жълта утайка. Един от учените само взема проба от веществото без да го изследва. Всички продължили нататък с различни експерименти. След много години анализът на тази проба от утайката показала, че съдържанието е фероцен. Спокойно може да се спекулира, че ако някой бе проверил какво точно е запушвало важния апарат и е имал достатъчно развито въображение, за да предположи правилната му структура, е могъл да спечели Нобелова награда. Понякога дори в отпадъците може да се крият неоткрити перли.