Всяко десето дете в Румъния си ляга, без да е вечеряло. 30 години след промените мнозина румънци все още не виждат изход от бедността. В предизборната кампания пред парламентарния вот темата за борбата с бедността почти не присъстваше. Шест милиона румънци тънат в бедност и социална изолация. Една четвърт от румънците имат само външна тоалетна, докато средно за Европа този показател е две на сто.
Семейството на Стеве например разполага в дома си с баня, но не и с течаща вода. Ток получават от един съсед, отопляват се с печка на дърва. Големите прозорци на старата вила са закрити – тя се руши, подобно на много други сгради в историческия център на Букурещ.
Румъния се готви за парламентарни избори в неделя
На произвола на властите
Стеве е от едно село в Южна Румъния. „Срещнах жена си в Букурещ, живея в столицата от 1995-та. Създадохме семейство, деца, какъвто си е редът.“ Със съгласието на собственика те живели 13 години в една необитаема къща. Когато била продадена, новият собственик я разрушил. Преди да напусне, Стеве подал молба за социално жилище. „Поискаха от мен нещо, което не можех да представя – постоянен адрес. В общината с насмешка ме попитаха защо имаме толкова много деца, след като не разполагаме с необходимите средства да ги отглеждаме. Тогава изгубих всяка надежда."
Снимка: Pixabay
Право на жилище
„Представителите на социалните служби по правило идват не тогава, когато има нужда от тях, а едва в деня на опразването на къщата, за да убедят хората да напуснат“, казва правозащитничката Ирина Замфиреску. Често ги заплашват, че ще им отнемат децата, ако откажат да изпълнят заповедта. Засегнатите хора остават с чувството, че службите представляват интересите на кмета, а не потребностите на гражданите. „След всичко, което съм видяла, това чувство не е измамно. А правото на жилище е едно човешко право“, добавя Замфиреску, цитирана от БГНЕС.
Борбата с бедността би трябвало да бъде централна тема в националната стратегия на всяка партийна програма преди парламентарния вот. Но от 30 години насам проблемите на бедните хора в страната така и не намират място нито в предизборните кампании, нито в правителствените програми. Техните гласове често се купуват с пакет хранителни продукти и множество популистки обещания, които си остават неизпълнени.
Политизираната система
Според румънските политици недоверието по отношение на властите е оправдано. „Тези хора си търсят правата, а остават отхвърлени без обяснение и без помощ“, казва Оана Тою, бивш държавен секретар в Министерството на труда и водеща кандидатка на алианса USR-PLUS. „Ясно е, че мнозина не само не са успели да се измъкнат от бедността, а и са затънали в нея още повече“, изтъква Тою. Системата е много политизирана, постовете се раздават по политически съображения, администрацията е претоварена и непрофесионална.
„Положението с бедността в Румъния е катастрофално“, признава и социалдемократическият депутат Петре Флорин Маноле, бивш съветник в Министерството на труда. По думите му често на бедността се гледа като на проблем, за който сам си си виновен. Според него това е нерационално и неприемливо. „Политици, които мразят бедните хора, не се ангажират в борбата срещу бедността", смята той.
„Тази сфера от години се ръководи от политици, които с помощта на държавните политика за социални грижи държат в зависимост нуждаещите се хора. От 30 години те се подиграват на тези хора и злоупотребяват с тях като избиратели“, каза либералът Себастиан Бурдуя.
Добави коментар