С настъпването на зимния сезон високото замърсяване на въздуха, заедно с нарастването на заболелите от коронавирус в България, се повишават и рисковете за здравето. Опасността е особено голяма, като се има предвид, че няколко пъти миналия месец българската столица София се класира като най-замърсеният град в света според швейцарския уебсайт за мониторинг на качеството на въздуха IQAir. С понижаването на температурата въздухът над София придобива обичайния си зимен опушен сив оттенък, отчасти благодарение на околните планини, които държат смога над града, пишат от АФП, цитирани от БГНЕС.
Прах, печки и трафик
Картите за качество на въздуха на София за пореден път предизвикаха горещи коментари в социалните медии. Данните на министерството на околната среда потвърдиха, че през ноември, в дните, в които IQAir отчита най-лошите си показания, 24-часовата концентрация на фини прахови частици е била четири пъти над допустимата граница на Световната здравна организация. Миналата седмица Европейската комисия докладва България пред Съда на Европейските общности заради системното неспазване на нейните ограничения за качеството на въздуха.
Неотдавнашно проучване на градския съвет на София определи основните виновници за праховото замърсяване отоплителните печки на дърва и въглища и автомобилният трафик. В по-бедните квартали все още се изгарят автомобилни гуми, стари мебели или пластмасови отпадъци за отопление. Няколко скорошни проучвания показват, че дългосрочното излагане на мръсния въздух, съчетано с коронавируса, прави българите изключително уязвими.
Снимка: CanstockPhoto
Рекордна смъртност
"Практически няма орган или система в тялото, които да не са засегнати от замърсяването на въздуха", каза белодробният специалист Александър Симидчиев. Замърсяването може не само да подкопае реакцията на имунната система към вируса COVID-19, но и да влоши протичането на заболяването, каза той. То може дори да помогне за разпространението на вируса, който се прикрепя към праховите частици, добави той. Пулмологат отбеляза, че според картатана замърсяването на въздуха в Европа, там, където стойностите са високи има и ръст на заразените с коронавирус.
Противогази пред Министерски съвет
Между 27 ноември и 3 декември България преживя най-смъртоносната седмица от началото на пандемията с 980 смъртни случая за население под 7 милиона. Това са един от най-високите нива на смъртност от коронавируса. Правителството първоначално наложи по-сурови антивирусни мерки, а след това въведе нови ограничения на 27 ноември, затваряйки ресторанти, училища и търговски центрове.
Зелен билет ще има и при по-ниски стойности на замъряване
"Но и преди пандемията между 15 000 и 18 000 души умират всяка година заради замърсяването на въздуха", заяви Симидчиев. „Широкото разпространение на тютюнопушенето и недостатъчно финансираните пулмологични отделения в страната са помогнали да се създаде „перфектна буря” около белодробното здраве на българите – факт, който стана още по-очевиден заради пандемията с коронавируса”, заключи лекарят.
Добави коментар