След като коронавирусът завладя света, безпрецедентно бързо се създадоха и първите ваксини срещу него. До финалната трета фаза на клиничните изпитания успяха да стигнат 30 от над 200 кандидат-ваксини срещу COVID-19 за почти година. След по-малко от месец в страната ни ще започне ваксинацията на здравните работници и фармацевтите, а след това и на следващите групи, разпределени в пет етапа. Много хора, обаче, се притесняват дали бързо създадените ваксини са безопасни и какво всъщност представляват те.
Как действат ваксините срещу Covid-19?
До момента Европейската комисия е сключила четири договора с фармацевтични компании за покупката на ваксини. Това са BioNTech-Pfizer, AstraZeneca, Sanofi-GSK и Johnson & Johnson. ЕК има и успешно проведени проучвателни разговори с CureVac и Moderna. България е изявила желанието си да се възползва от всички одобрени европейски продукти. Въпреки техния брой, обаче, принципите им на действие са четири.
Снимка: БГНЕС
Видове
Първият тип са векторните ваксини. Такива са на Johnson & Johnson и AstraZeneka. Те използват друг вирус като носител, чрез който да изпратят в човешките клетки генетичния код за направата на протеина, който е антиген на коронавируса и отключва имунен отговор. Ваксината е силно ефективна, но при хора с изграден имунитет към вирусния вектор ефективността намалява.
Вторият вид е ваксина с протеинови субединици, такива са на Novavax и Sanofi. Този тип ваксини освобождават директно в организма ни безвредни протеинови частици от коронавируса. Те фокусират имунния си отговор директно върху най-опасната част от вируса. Не съдържат друга част от коронавируса и не могат да се размножават в човешките клетки. Не могат да причинят и инфекция.
Ваксините са тук: Европейската и българската реалност
Третият вид са ваксините с деактивиран или отслабен вирус. С нея работят китайските Sinovac и Sinopharm, които все още не се одобрени от ЕК. Този вид ваксина се поставя при отслабен или убит вирус с цел да предизвика имунен отговор, без да се разболее човекът. Това е най-старият начин на ваксинация. Ваксините от този тип са лесни за създаване, но може да не са напълно безопасни за хората с компрометирана имунна система.
Четвъртият вид е на принципа на РНК (mRNA). Такива са Pfizer, CureVac и Moderna. При тях генетичният материал от коронавируса се вкарва директно в клетката. Ваксините с нуклеинова киселина използват генетичен материал от болестотворен вирус или бактерия (патоген), за да стимулират имунен отговор срещу него. В зависимост от ваксината, генетичният материал може да бъде ДНК или РНК. И в двата случая той предоставя инструкции за получаване на специфичен протеин от патогена, който имунната система ще разпознае като чужд антиген. Веднъж вкаран в клетките този генетичен материал дава напътствия на нашите клетки как да създадат безвреден белтък, който се използва за производството на антигени и след това предизвикват имунен отговор. Този тип ваксини са сравнително нов клас продукти, но те се произвеждат лесно и бързо. Те са висококачествени и с голяма степен на безопасност, защото РНК от вируса не навлиза в ядрото на човешките клетки и не взаимодейства по никакъв начин с човешкото ДНК. Това оборва конспиративните теории, че ваксината ще промени генома ни.
Снимка: БГНЕС
Последният вид ваксина звучи като невероятно откритие и именно за това предизвика голям отзвук сред редица пулмолози. Някои дори я обявиха за най-успешния медицински отговор на вируса. Дали това е така, трябва ли да се ваксинираме и коя от ваксините да изберем, потърсихме експертното мнение на пулмолога д-р Александър Симидчиев.
„Хората, които искат да престанат да живеят в това състояние, в което сме в последните 9-10 месеца, трябва да се ваксинират. Това е единственият начин, чрез който те може да се сдобият с имунитет, без да трябва да преболедуват“, обясни д-р Симидчиев и допълни, че в момента има пациенти, които са преболедували заразата, но вследствие на това са получили тежки белодробни изменения. Според него друг съществен фактор, поради който да трябва да се ваксинираме, е възстановяването на икономиката. Той се въздържа от конкретен отговор на въпроса как да изберем най-подходящата за нас ваксина, тъй като все още нямаме ясна информация кои ваксини ще пристигнат първи у нас. Въпреки това, отчете предимствата на mRNA ваксината.
РНК ваксината
„Тя е постижение на модерните технологии и именно за това е създадена толкова бързо“, смята лекарят. По думите му ваксината е много прецизно настроена към това да изградим имунитет към ключа, с който вирусът влиза в нашите клетки. „Когато изградим имунитет към този ключ, конкретно само и единствено към този белтък, нашето тяло става невъзприемчиво, тъй като блокира вируса и той не може да влезе в нашите клетки“, поясни пулмологът, като уточни, че и ваксините, които са с т. нар. вирусен вектор предлагат абсолютно същия подход.
При младите ползата от ваксина е съмнителна
Според него РНК ваксината ще се превърне в предпочитан вариант за производство в бъдеще, защото позволява много по-бързо да се адаптира ваксиналната молекула. Нейната платформа се използва от поне 2 години за производство на ваксина срещу бяс. А ефективността ѝ е еднаква за всички възрастови групи.
Снимка: CanstockPhoto
Рисковете от ваксините
Според д-р Симидчиев като всяка една нова технология, трябва да мине време, за да отчетем рисковете от ваксините. Въпреки това подчерта, че около 35 хил. човека, които са участвали в клинични изследвания преди почти половин година, не са получили нито един страничен ефект до този момент. „Ваксината дава реакция, подобна на леко прекарване на инфекцията като висока температура, главоболие, мускулна или ставна болка“, отбеляза лекарят, като допълни, че не се проявява фиброзата на белия дроб.
Той подчерта, че по-голямата част от ваксините са противопоказни при хора, които към този момент са болни или са алергични към някои от съставките. Д-р Симидчиев отбеляза също така, че РНК ваксините са високо имуногенни и при тях е по-малък шансът да настъпи алергична реакция. Според него само бъдещето ще покаже колко време ще бъде продължителността на защитата на ваксините от коронавируса.
COVID-19 по света: AstraZeneca ще комбинира ваксината си с руската
Пулмологът подчерта, че всички ваксини, за да бъдат разрешени за употреба, трябва да минат един дълъг процес на регулация, в който се изследват два ключови параметъра - ефикасност (до колко намалява честотата на боледуване) и безопасност (до колко предизвикват нежелани ваксинални последици). Всеки един от тези препарати трябва да има минимум 60% ефикасност. От 100 заразени, 95% няма да боледуват. Петимата, които биха могли да се разболеят, вероятно ще го прекарат по-леко. „При всички положения в медицината никога няма 100%, винаги има известна малка част от хората, които може да не могат да изградят имунитет“, коментира специалистът.
Симидчиев обърна внимание, че е много важно достатъчно хора да вярват на експертите в областта на здравеопазването, за да преминем по-бързо през пандемията. „Ако сме разделени, така, както бяхме за маските и за определени мерки, вирусът ще ни побеждава винаги. Единственият начин да го победим, ако сме достатъчно обединени, за да има една ясна и научно базирана стратегия“.
COVID-19 по света: Без ДДС за ваксините в ЕС
На въпрос дали той би се ваксинирал, отговори: „Ще се ваксинирам в първия възможен момент, с която ваксина е налична, защото която и да е от тях, ще е минала лабораторната рамка на разрешаване на ЕС. Това означава, че ефикасността и безопасността също ще бъдат доказани и няма да има сериозни странични ефекти, които да ме притесняват“.
Независимо кой от методите за производство на нови ваксини ще бъде най-успешен и предпочитан, ясно е, че глобалната пандемия стимулира иновациите да се случват с много по-бързи темпове. Именно за това е важно и всяка държава да подходи организационно и отговорно. Крайният резултат ще покаже дали новите ваксини ще са истинско откритие в науката и пробив в превенцията на болестите или ще бележат цяло едно поколение с грешките в здравеопазването.
Добави коментар